Днес България отбелязва 118 години от обявяването на своята Независимост. На 22 септември 1908 г. във Велико Търново княз Фердинанд прочита Манифеста, с който Княжество България отхвърля последните си васални зависимости от Османската империя и се провъзгласява за независимо царство.
Историческият акт е извършен в църквата „Св. 40 мъченици“, а след това министър-председателят Александър Малинов прочита манифеста пред многохилядно множество на историческия хълм Царевец. Така България окончателно утвърждава държавния си суверенитет, а Фердинанд приема титлата цар на българите.
Обявяването на Независимостта става в изключително благоприятна международна обстановка. През лятото на 1908 г. Младотурската революция разтърсва Османската империя, а Австро-Унгария се подготвя да анексира Босна и Херцеговина, нарушавайки установения от Берлинския договор ред. Българското правителство използва сложната ситуация, за да реализира отдавна преследваната цел за пълна независимост.
Първоначално съществуват опасения за възможни международни последици. Българското завземане на Източните железници в Южна България предизвиква напрежение с Австро-Унгария, но правителството на Александър Малинов не се отказва от намерението си. Датата 22 септември е избрана неслучайно – старата столица Велико Търново има силно символно значение като продължение на средновековната българска държавност.
Деликатният въпрос за международното признаване на Независимостта е решен чрез дипломатически преговори. Великобритания настоява България и Османската империя да започнат разговори, а българската делегация е водена от Андрей Ляпчев. Високата порта първоначално поставя финансови условия, но българското правителство отказва да приеме идеята, че независимостта може да бъде „откупена“. За кратко е извършена и частична мобилизация на българската армия.
Русия се намесва като посредник, за да предотврати военен конфликт на Балканите. В крайна сметка финансовият спор е уреден чрез руско-турските отношения и България не изплаща исканата от Османската империя сума. На 6 април 1909 г. Високата порта официално признава независимостта на България, а в следващите дни това правят и Великите сили.
С обявяването на Независимостта Княжество България вече е Царство България, а българският монарх получава титлата цар. Събитието се превръща в едно от най-значимите достижения на българската дипломация след Освобождението.
Първите чествания започват още непосредствено след 22 септември 1908 г. във Велико Търново. Местната общественост бързо осъзнава историческата тежест на събитието и започва да го отбелязва като национален празник.
Само няколко дни след провъзгласяването на Независимостта Общинският съвет в Търново преименува редица улици в чест на историческия акт и на цар Фердинанд. През декември същата година е взето решение хълмът Трапезица да бъде залесен като символен жест в памет на Независимостта.
Първото мащабно общонационално честване е организирано през 1909 г. във Велико Търново. За годишнината в града пристигат цар Фердинанд I, царица Елеонора, князете Борис Търновски и Кирил Преславски, членовете на Министерския съвет и множество официални гости. Сред посетените места са църквата „Св. 40 мъченици“, Царевец и Преображенският манастир.
22 септември е обявен за официален празник на Република България с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г. Днес датата се възприема като символ на държавния суверенитет, националното достойнство и стремежа на България към пълноправно място сред европейските държави.
Вашият коментар