България е сред държавите в Европа с бърз и достъпен интернет, но зад високата степен на свързаност остава сериозен проблем с дигиталното включване на възрастните хора. Закриването на банкови клонове, прехвърлянето на административни услуги в електронна среда и навлизането на дигиталното здравеопазване създават затруднения за значителна част от най-възрастните граждани.
Данните на Националния статистически институт и Евростат показват, че над 88% от домакинствата в страната разполагат с достъп до интернет. Този показател обаче не отразява различията между поколенията. При хората на възраст между 65 и 74 години значителна част използват интернет рядко или изобщо не го използват, а при хората над 75 години дигиталната изолация е още по-силно изразена.
Проблемът се задълбочава и от сравнително ниското равнище на базови цифрови умения в България. Делът на хората над 65 години, които могат самостоятелно да използват компютър, смартфон или различни интернет приложения, остава ограничен. При милиони пенсионери това означава, че стотици хиляди възрастни хора изпитват трудности при извършването на ежедневни дейности, които все по-често се прехвърлят в електронна среда.
Сред най-сериозните препятствия е промяната в банковото обслужване. В редица населени места физическите клонове и гишета намаляват, а финансовите институции насърчават клиентите си да използват мобилно и онлайн банкиране. За възрастните хора, които не разполагат със смартфон или не са свикнали с приложенията за електронно банкиране, това може да се превърне в сериозна пречка при управлението на собствените им средства.
Допълнително затруднение създават системите за потвърждение на операции чрез кодове, изпращани на мобилни приложения или други електронни канали. За човек, който използва традиционен мобилен телефон, подобни изисквания могат практически да направят част от банковите услуги недостъпни без помощ от близък.
Дигитализацията засяга и здравеопазването. Електронните рецепти, онлайн записването на часове за преглед и достъпът до медицинска информация чрез електронни системи изискват определени технически умения. Не всички възрастни пациенти могат самостоятелно да се справят с необходимите регистрации, кодове за достъп и електронни приложения.
Сходна е ситуацията при административното обслужване. Все повече институции насочват гражданите към електронни портали за подаване на заявления, деклариране на данъци, получаване на удостоверения и извършване на справки. За хората без необходимите дигитални умения това създава зависимост от помощта на деца, внуци, близки или други лица.
Последиците от дигиталната изолация не са само практически. При част от възрастните хора тя води до усещане за несигурност и загуба на самостоятелност. Необходимостта да се търси чужда помощ за достъп до банкови или административни услуги може да ги постави и в ситуация, в която споделят лични данни, банкови карти или кодове за достъп. Това създава допълнителни рискове от измами и злоупотреби.
Дигитализацията може значително да улесни достъпа до услуги, но когато електронният канал стане единствена възможност, част от обществото рискува да остане извън системата. Затова сред възможните мерки са обучения по дигитална грамотност за възрастни хора, лесни за използване електронни услуги и запазване на физически алтернативи за основни банкови, административни и здравни услуги.
Предизвикателството пред институциите е дигиталният преход да не се превърне в пречка за хората, които не могат или не желаят да използват съвременните технологии, а в инструмент, който съществува паралелно с достъпни алтернативи.
Вашият коментар