Изложба в Държавния архив – Варна проследява събитията около обявяването на България за народна република през 1946 г. и референдума, предшествал промяната в държавното устройство. Експозицията е посветена на 80-годишнината от тези събития и представя документи и материали, които показват как е протекла кампанията преди допитването до населението.
Експозицията е озаглавена „От историята към бъдещето – 80 години Република България“ и е организирана съвместно от Държавния архив – Варна, отдела по най-нова история на Регионалния исторически музей и филиала на Тракийския научен институт. Посетителите могат да видят оригинални и факсимилни документи, агитационни материали, бюлетини, позиви, фотографии, пощенски марки, монети и други свидетелства за периода.
На 8 септември 1946 г. в България се провежда референдум, на който гражданите трябва да се произнесат по въпроса за премахването на монархията и обявяването на страната за република. Само седмица по-късно – на 15 септември, председателят на XXVI обикновено народно събрание Васил Коларов официално провъзгласява България за народна република.
Според представените в изложбата исторически данни подготовката за вота е съпроводена от мащабна пропагандна кампания. Месеци преди референдума се разпространяват позиви, лозунги и други агитационни материали, насочени към убеждаване на населението да подкрепи републиканското устройство. „Самият референдум е обявен за премахване на монархията и посоката е ясно зададена предварително“, отбелязва Златка Антова от Регионалния исторически музей.
Сред експонатите са бюлетини и печатни материали, свързани с кампанията, както и фотографии от митинг във Варна, състоял се на 5 септември 1946 г. Показан е и позив, разпространяван сред работниците в държавната корабостроителница в града. Експозицията обръща внимание и на ролята на литературата и изкуството в пропагандата – представени са факсимилета от произведения на български автори, сред които фейлетон на Светослав Минков и стихотворение на Веселин Ханчев, подкрепящи републиканската идея.
Отделна витрина показва ранни пощенски марки и монети, свързани с новото държавно устройство. Историкът Симеон Кулиш уточнява, че представените монети са от 1951 г., тъй като старите парични знаци продължават да се използват известно време след провъзгласяването на републиката.
В рамките на инициативата Тракийският научен институт е обявил и ученически конкурс за есе, посветен на 80-годишнината от обявяването на България за република. Резултатите от конкурса се очаква да бъдат представени след около месец.
Референдумът от 8 септември 1946 г. се провежда при висока избирателна активност – 91,7 процента. От действителните бюлетини 95,6 процента са в подкрепа на републиката. Гергана Георгиева от Държавния архив отбелязва, че в кампанията не е имало организирана агитация в полза на запазването на монархията, а всички политически сили са подкрепяли републиканското устройство.
Вотът се състои на фона на сериозно политическо противопоставяне между правителството на Отечествения фронт, доминирано от Българската комунистическа партия, и опозиционните сили, които се противопоставят на постепенното установяване на тоталитарен модел на управление. Въпреки политическите различия обаче идеята за република получава подкрепа и от центристки политически формации, включително Демократическата партия.
Допитването е организирано въз основа на закон, приет от парламента на 26 юли 1946 г. Освен за премахването на монархията, то предвижда и свикването на Велико народно събрание, което трябва да изработи нова конституция. Българската работническа партия (комунисти) определя референдума като едно от най-значимите събития в новата история на страната след 9 септември 1944 г.
Кампанията преди гласуването е широко разгърната и включва представители на различни сфери на културата. Писатели и поети създават произведения в подкрепа на републиканската идея и срещу монархията, композитори пишат песни и химни, а художници изработват плакати, карикатури, картини и стенвестници. По този начин политическата кампания достига до широки обществени групи.
На 15 септември 1946 г. Васил Коларов обявява официално създаването на Народна република България – наименование, което страната ще носи до 15 ноември 1990 г. Само ден по-късно цар Симеон II, който по това време е малолетен, и царица Йоана напускат страната.
През следващата година е приета новата републиканска конституция, известна като Димитровската конституция. Тя остава в сила до 1971 г., когато е заменена от т.нар. Живковска конституция.
Любопитен експонат в изложбата е фотография на гипсовия модел на статуята на Републиката. За създаването ѝ е обявен конкурс в началото на юни 1946 г. Първоначалният проект е дело на Стою Тодоров и Александър Занков и представя женска фигура с развято зад нея знаме, символизиращо революционноосвободителното движение и лозунга „Свобода или смърт“.
След спечелването на конкурса авторите разполагат само с 18 дни, за да реализират проекта в монументален вид. Към екипа се присъединява и Васил Радославов, а в резултат е създадена 12-метрова скулптура. На 8 септември 1946 г. тя е поставена пред царския дворец. Макар впоследствие да е демонтирана, образът ѝ продължава да присъства върху плакати, пощенски марки и корици на издания.
Изложбата „От историята към бъдещето – 80 години Република България“ в Държавния архив – Варна ще остане достъпна за посетители до 2 октомври.
Вашият коментар