Европейският отбранително-промишлен комплекс е изправен пред двойно предизвикателство: страните от НАТО се опитват бързо да увеличат производството на боеприпаси, като едновременно с това се сблъскват с рискове за критичната инфраструктура.
Два инцидента през август 2026 г. — в предприятието EMCO в България и във фабриката KNDS Ammo Italy край Рим — привлякоха особено внимание заради времето и характера си. Засега обаче няма основания да се твърди, че двата взрива са резултат от координирана руска диверсионна операция. Причините за инцидентите трябва да бъдат установени от съответните разследвания.
Но европейската история от последното десетилетие показва, че опасенията от саботаж не са възникнали без основание.
Врбетице: прецедентът, който промени европейското възприятие за диверсиите
На 16 октомври и 3 декември 2014 г. в складове за боеприпаси във Врбетице, Чехия, избухнаха взривове. Загинаха двама души, а материалните щети възлизаха на повече от един милиард чешки крони.
След продължително разследване чешката Национална криминална агенция заяви през 2024 г., че за взривовете са отговорни служители на руското военно разузнаване ГРУ, включително представители на подразделение 29155. Според чешките власти целта на операцията е била да бъде възпрепятствана доставката на оръжия и боеприпаси към райони, в които са действали украински сили.
Чешките власти още през 2021 г. официално заявиха, че наличните доказателства сочат към участието на руски разузнавачи във взривовете и изгониха от страната служители на руското посолство, идентифицирани като представители на ГРУ и СВР.
Именно поради това Врбетице се превърнаха в един от ключовите примери, че руската хибридна активност в Европа може да излиза далеч извън рамките на информационните операции.
Украинските арсенали: серия от взривове в навечерието на пълномащабната война
Друга важна част от тази история е свързана с Украйна.
През 2015 г. избухна склад за боеприпаси в Сватово, Луганска област. През 2017 г. серия от взривове избухна в арсенала в Балаклия, Харковска област, а няколко месеца по-късно — във военните складове край Калиновка, Виницка област. През октомври 2018 г. започнаха взривове в арсенал край Ичня, Черниговска област.
Украинските власти през различни години разглеждаха версии за саботаж и участие на руски специални служби. Не всеки от тези случаи обаче получи окончателно публично потвърждение за руска следа.
Това е принципно важно: наличието на серия от подозрителни инциденти не означава, че всеки от тях автоматично е организиран от Русия.
В същото време тези случаи демонстрираха друг проблем — уязвимостта на големите складове за боеприпаси и критичната военна инфраструктура.
Защо запасите от боеприпаси се превърнаха в стратегически въпрос за Европа?
След началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна европейските държави започнаха да предоставят на Киев значителни количества артилерийски боеприпаси и други оръжия.
Едновременно с това стана ясно, че европейската отбранителна промишленост не е била подготвена за продължителна война с висока интензивност.
Сега ситуацията се променя: страните от НАТО увеличават разходите за отбрана, сключват дългосрочни договори с производители и разширяват производствените си мощности.
Това обаче означава, че заводите, складовете, логистичните центрове и транспортните маршрути се превръщат в критично важни елементи на европейската сигурност.
Всеки сериозен инцидент в един от тези обекти може да има последствия не само за конкретното предприятие, но и за по-широките програми за превъоръжаване.
10 август: взрив в предприятието EMCO в България
На 10 август 2026 г. в предприятие на българската отбранителна компания EMCO край село Белица, близо до Трявна, избухна пожар, последван от взривове в склад за боеприпаси.
Според съобщения в българските медии около 300 души са били евакуирани. Няма загинали или пострадали.
Първоначалните съобщения свързаха началото на пожара със запалване на транспортно средство. Самата компания EMCO обаче заяви, че човешка грешка може да бъде изключена.
Инцидентът привлече допълнително внимание заради историята на самата компания.
Собственикът на EMCO Емилиан Гебрев стана жертва на опит за отравяне през 2015 г. По-късно български и международни разследвания свързаха случая с дейността на руското военно подразделение 29155. Отделни разследвания установиха и връзка на това подразделение с взривове в български складове за боеприпаси през предходни години.
Но това не е доказателство, че инцидентът през август 2026 г. е организиран от Русия.
Именно тук е необходимо ясно да се разграничават потвърдените факти от предположенията.
13 август: взрив във фабриката KNDS Ammo Italy
Три дни след инцидента в България сериозен инцидент се случи и в Италия.
На 13 август във фабриката KNDS Ammo Italy в Колеферо, на около 40 километра от Рим, първо избухна пожар, а след това последва мощен взрив. Експлозията е била чута на значително разстояние.
Според предварителните данни огнището на пожара се е намирало в зона, свързана с пресоването на барут. По време на инцидента в предприятието е имало работници, но те са били евакуирани; няма съобщения за загинали или ранени.
KNDS Ammo Italy има стратегическо значение за европейското отбранително производство. Предприятието произвежда боеприпаси и друга продукция с военно предназначение.
Причината за пожара и взрива трябва да бъде установена от компетентните органи. На този етап няма потвърдени данни, които да позволяват инцидентът да бъде определен като диверсия.
Може ли да се говори за руска следа?
Именно тук възникват най-много въпроси.
От една страна, Русия има потвърдена история на диверсионна дейност на територията на Европа. Чехия официално установи участието на ГРУ във взривовете във Врбетице, а международни разследвания свързаха дейността на подразделение 29155 с редица операции в България.
От друга страна, историческият прецедент не може да бъде доказателство за участие във всеки нов взрив.
В случая с EMCO българските власти разглеждат версията за пожар, свързан с транспортно средство, докато компанията заяви, че човешка грешка не е причината.
Що се отнася до италианското предприятие, разследването също трябва да установи произхода на пожара и взрива.
Затова е по-коректно да се говори не за „нова руска диверсионна кампания“, а за два инцидента, които са се случили в стратегически отбранителни обекти за кратък период от време и изискват внимателно разследване.
Защо дори случайните аварии представляват проблем?
Европейската отбранителна промишленост днес работи в условия, които не са съществували от десетилетия.
Предприятията трябва бързо да увеличат производството, държавите — да попълнят стратегическите си запаси, а Украйна — да получава необходимите боеприпаси.
В такава система всяка сериозна авария може да доведе до:
- временно спиране на производството;
- повреда на оборудването;
- загуба на складови запаси;
- необходимост от допълнителни проверки за безопасност;
- забавяне на доставките;
- увеличаване на натоварването върху други предприятия.
Тоест дори ако взривът няма никакъв външен или диверсионен произход, неговите стратегически последици могат да бъдат значителни.
Най-големият проблем не е един завод, а зависимостта на цялата система
Европейският отбранителен сектор постепенно преминава от модел на минимални запаси към модел на стратегическо натрупване.
Но увеличаването на производството изисква време.
Новите производствени линии не могат да бъдат пуснати за няколко седмици. Необходими са специализирано оборудване, квалифициран персонал, безопасна инфраструктура, суровини и дългосрочни държавни договори.
Затова отбранителната промишленост остава уязвима към сериозни прекъсвания.
За Русия това потенциално е важно независимо от това дали конкретна авария има руски произход.
Ако европейските държави са принудени да отделят допълнителни ресурси за възстановяване на производството, засилване на охраната или разследване на инциденти, това увеличава разходите и времето за реализация на програмите за превъоръжаване.
Хибридната заплаха не започва с взрив
Европейската сигурност все по-често разглежда саботажа като част от по-широка система за хибридно влияние.
Става дума не само за физическото унищожаване на даден обект.
Потенциалните инструменти включват:
кибератаки → саботаж → палежи → повреждане на инфраструктура → дезинформация → сплашване на населението → политически натиск.
Целта на подобна стратегия може да не бъде унищожаването на цялата европейска отбранителна промишленост. За това са необходими значително по-малко ресурси.
Много по-ефективно може да бъде създаването на постоянно усещане за уязвимост.
Ако всеки инцидент в отбранително предприятие поражда подозрения за саботаж, това само по себе си създава допълнителен натиск върху държавните институции и обществото.
Европа се нуждае не от паника, а от устойчивост
Инцидентите през август в България и Италия показват колко важна е станала сигурността на отбранителната инфраструктура.
Но реакцията на подобни събития не трябва да се основава на автоматично обвиняване на Русия.
Европа се нуждае от прозрачни разследвания, обмен на разузнавателна информация между съюзниците, засилване на физическата охрана на стратегическите обекти, киберзащита и резервиране на производствените мощности.
В същото време всеки случай трябва да бъде оценяван самостоятелно.
Врбетице доказаха, че руските специални служби действително са способни да извършват диверсионни операции на територията на страни от ЕС. Но това не означава, че всеки взрив в отбранително предприятие е руска операция.
Именно тази разлика между доказан факт, обоснована версия и политическо предположение трябва да остане основен принцип на европейската информационна сигурност.
Взривът в предприятието EMCO в България на 10 август и експлозията във фабриката KNDS Ammo Italy в Италия на 13 август се случиха в особено чувствителен за Европа момент.
Страните от НАТО се стремят да увеличат производството на боеприпаси, да възстановят запасите си и да укрепят отбранителните си способности на фона на войната на Русия срещу Украйна.
Затова всеки сериозен инцидент в предприятие от отбранителния сектор потенциално има по-голям ефект от обикновена промишлена авария.
На този етап няма достатъчно потвърдени данни, за да бъдат двата августовски взрива свързани с руска диверсия. Но европейската история — от Врбетице до разследванията на взривовете в български складове — показва, че подобна заплаха е реална и не може да бъде пренебрегвана.
За Европа основният извод не е да вижда руска следа във всяка авария. Той е необходимостта от изграждане на такава система за отбранително производство, която да бъде устойчива на аварии, кибератаки, диверсии и други форми на хибриден натиск.
Именно устойчивостта, а не паниката, трябва да бъде ключов елемент от европейския отговор.
Вашият коментар