Инцидентът с дрона, навлязъл в българското въздушно пространство и взривил се край Кардам, постави редица въпроси за готовността на страната да реагира при подобни заплахи. Безпилотният апарат е преминал от румънска територия и е паднал в слънчогледова нива на около 100 метра навътре в България. При взрива няма пострадали хора или нанесени материални щети.
По данни на Министерството на отбраната дронът е носел значително количество взривно вещество. Заради малките си размери и ниската височина на полета той не е бил засечен нито от румънските, нито от българските радиолокационни системи. Първоначалната оценка на военното ведомство сочи, че вероятно става дума за дрон-примамка от типа „Майя“, използван от украинските въоръжени сили. От Министерството на отбраната обаче подчертаха, че към момента няма доказателства инцидентът да е бил умишлен или България да е била цел.
Случаят придобива допълнителна тежест заради близостта на мястото до стратегическа енергийна инфраструктура. Взривът е станал приблизително на километър от българската компресорна станция на Трансбалканския газопровод и на около 200 метра от румънската. По съоръжението се транспортира природен газ от Турция през България, Румъния и Молдова към Украйна.
След инцидента премиерът Румен Радев свика Съвета по сигурността към Министерския съвет, а Министерството на външните работи потърси контакт с украинската страна. Очаква се украинската посланичка Олеся Илашчук да даде обяснения във връзка със случая.
Макар да няма данни за преднамерена атака, преминаването на безпилотен апарат през сухопътната граница без да бъде засечен представлява сериозен проблем за националната сигурност. Особено тревожен е фактът, че дронът е достигнал българска територия в непосредствена близост до важна газова инфраструктура.
Това не е първият случай, при който в България са откривани дронове или части от такива апарати, свързани с войната в Украйна. Само през първите седем месеца на 2026 г. по българското Черноморие са намирани различни въздушни и морски безпилотни средства или техни останки в райони край Бургас, Синеморец, Елените, Кранево и Албена. При някои от тях са установени взривни вещества и боеприпаси, което е наложило намесата на Военноморските сили.
Снимки, разпространени от ВМС при предишен случай, показаха, че намереният край Кранево апарат е руски морски дрон. Случаят край Кардам обаче се отличава с това, че според първоначалната военна оценка апаратът е от тип, използван от украинската армия. Военното министерство този път не публикува снимки на останките.
През декември 2025 г. Военноморските сили съобщиха за унищожаването на два украински морски дрона в близост до българския бряг. Тогава информацията беше представена като част от оперативната дейност на флота, без да бъде последвана от извънредно заседание на Съвета по сигурността или дипломатически действия спрямо Киев.
Сега реакцията на властите беше значително по-видима, въпреки че едновременно с това българските институции и украинската страна потвърдиха, че няма доказателства България да е била цел. Същата позиция изрази и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
Оказва се, че опасността от подобни инциденти не е била напълно непредвидима. В края на юли, след като няколко руски дрона „Шахед“ навлязоха в румънското въздушно пространство, България е засилила присъствието на средства за противовъздушна отбрана и авиация в североизточната част на страната. Радиолокационното наблюдение също е било увеличено. Въпреки тези действия дронът край Кардам е останал незабелязан.
Адмирал Ефтимов призна, че стандартните радари имат ограничени възможности при откриването на малки безпилотни летателни апарати, които се движат на ниска височина. Специализираните системи могат да ги засекат на дистанция от едва около 4-5 километра. Това оставя изключително кратко време за установяване на целта, предаване на информацията и предприемане на действия.
По тази причина проблемът не може да бъде решен единствено чрез придобиването на нови радиолокационни средства. Премиерът вече посочи забавянето при доставката на седем нови трикоординатни радара. Междувременно България води разговори с няколко компании за изграждане на способности за противодействие на дронове, съобщи Ефтимов, без да посочва конкретните фирми.
В края на юли премиерът Румен Радев разговаря с представители на американската компания Axon за възможностите за производство на дронове и антидрон системи в сътрудничество с български предприятия. Отделен проект за придобиване на способности срещу безпилотни апарати е предвиден и по европейския механизъм SAFE. През октомври България трябва да бъде домакин и на експеримент на НАТО, в който ще могат да участват български компании.
На фона на българските планове други държави от региона вече изграждат многослойна защита с помощта на съюзниците си. Румъния отчита 33 случая на навлизане на руски дронове във въздушното ѝ пространство от началото на войната в Украйна. След инцидент през май, при който руски дрон се вряза в жилищна сграда в Галац и рани двама души, Букурещ е представил пред НАТО конкретните си потребности от способности за противодействие на безпилотни системи.
Италия е изпратила в Румъния четири изтребителя Eurofighter и около 180 военнослужещи, а Испания предоставя седем F-18, самолет цистерна и три хеликоптера. Обсъжда се и разширяване на радиолокационното покритие по протежение на близо 650-километровата румънска граница с Украйна.
Румъния вече разполага и с правна рамка, която позволява при определени условия чужди безпилотни апарати, навлезли без разрешение, да бъдат поемани под контрол, неутрализирани или унищожавани след оценка на риска. В края на юли румънски F-16 използваха тези правомощия и свалиха три дрона в рамките на три последователни дни.
Букурещ е поръчал 24 мобилни системи „Skyranger“ и използва предоставени от САЩ автономни прехващачи „Merops“. В ход е и програма за придобиване на системи „Spyder“ с максимална стойност около 2 млрд. евро, като първият договор вече е сключен. Полша от своя страна инвестира приблизително 3,5 млрд. евро в 18 мобилни антидрон батареи.
Примерите от Румъния и Полша показват, че дори държавите с по-сериозни инвестиции в отбраната не разчитат на една универсална система, която да открива и неутрализира всеки безпилотен апарат. Вместо това се изгражда многослойна защита, включваща радари, сензори, средства за радиоелектронна борба, евтини прехващачи, оръдия и ракети. В преходния период важна роля има и съюзническата подкрепа.
Именно тук се появява един от ключовите въпроси след случая край Кардам. Ако дронът беше засечен навреме, кой би взел решение за неговото поразяване, с какво средство би било извършено то и какви правила за действие биха били приложени?
Инцидентът има и очевидно геополитическо измерение. Произходът на дрона е от значение за разследването, но още преди да има окончателни данни темата беше използвана в политически и информационен план. София посочи, че апаратът най-вероятно е от тип, използван широко от украинските въоръжени сили. Именно тази версия беше поставена в центъра на вниманието от редица руски и проруски медии.
В украинските медии също беше отразена българската позиция, но акцентът беше върху липсата на доказателства за умисъл и готовността на Киев да съдейства за установяване на фактите. Украинското външно министерство не потвърди официално, че дронът принадлежи на украинските сили.
Случаят беше използван и в руската дипломатическа реторика. Високопоставен представител на руското външно министерство похвали кабинета на Румен Радев за определяната от него като „по-сдържана“ и „по-рационална“ позиция спрямо Русия и войната в Украйна. От Москва беше отправен и призив София да намали зависимостта си от „брюкселската бюрокрация“.
Позицията на българското правителство през последните месеци действително съдържа редица решения, които се различават от политиката на други европейски държави. Кабинетът прекрати предоставянето на оръжие за Украйна, а министърът на отбраната аргументира това с необходимостта Киев да получи повече човешки ресурс, а не допълнителни оръжия.
Румен Радев отказа и поканата на френския президент Еманюел Макрон за участие в „Коалицията на желаещите“, като представи решението като принос към усилията за мир. България остана извън съвместната работа на девет европейски държави и Украйна за изграждане на интегрирана противоракетна отбрана. Правителството освен това постави под въпрос подкрепата си за 21-вия пакет от санкции срещу Русия, настоявайки от него да бъдат извадени руският патриарх и двама руски милиардери.
Случаят край Кардам по този начин извади на преден план два отделни, но свързани проблема. От една страна, България все още има сериозни пропуски в способностите си за откриване и противодействие на малки дронове. От друга, инцидентът показва колко бързо един технически проблем може да се превърне в дипломатически и геополитически казус.
Държавата все още изгражда необходимите способности за реакция при подобни заплахи, но вече е принудена да обсъжда произхода на апаратите и възможните последствия от тяхното навлизане. Въпросът е не само откъде идва заплахата, а доколко България разполага с реална готовност да я засече и неутрализира навреме.
Вашият коментар