Повече от 310 хил. работещи в България се осигуряват върху максималния осигурителен доход. От 1 август тази година прагът вече е 2300 евро, като според данните на Националния осигурителен институт за май на него са били осигурени общо 310 340 души. Това представлява над 10% от всички заети в страната.
Информацията е предоставена от социалния министър Наталия Ефремова в рамките на парламентарния контрол. От статистиката става ясно, че най-голям е броят на хората с осигуряване върху максималния доход в секторите, свързани с информационните технологии, обработката на данни, професионалните и научните дейности, както и операциите с недвижими имоти.
Общо 102 468 души от тази група се осигуряват на максималния праг. Така секторът формира близо една трета от всички работещи, които плащат осигуровки върху тавана.
Трябва да се има предвид, че увеличението на максималния осигурителен доход няма да се отрази по един и същи начин на всички тези хора. Причината е, че част от тях получават възнаграждения между досегашния максимален праг от 2111,64 евро и новия размер от 2300 евро. Следователно за тях увеличението на осигурителната тежест ще бъде само върху разликата между двата прага.
След ИТ и свързаните с тях дейности значително по-малко са работещите на максимален осигурителен доход в търговията. Там броят им достига 29 429 души. Финансовият и застрахователният сектор заема третата позиция с 18 612 осигурени на максимума.
В енергетиката те са 14 295 души, а в строителството – 12 270. Сред водещите сектори попадат и болниците, където 9991 души се осигуряват върху максималния доход.
Съвсем различна е ситуацията в държавното управление. Там само 652 души са осигурени на максималния осигурителен праг. В редица други икономически дейности броят на хората, достигащи максимума, е още по-нисък.
При отглеждането на животни например в една от категориите се осигуряват само четирима души, а при добива на декоративни скални материали – трима. Девет са лицата на максимален осигурителен доход в добива на глина и каолин.
При производството на обувки и обработката на кожи броят им е 67. В религиозните организации са 31 души, при производството на турбини и двигатели – 23, а при добива на строителни материали – 35.
Отделна статистика е представена и за хората, които се осигуряват върху минималния осигурителен доход. Тези данни обаче не могат да покажат директно колко работещи са били засегнати от увеличението на минималните осигурителни прагове.
Причината е, че до 1 август минималният осигурителен доход за почти всички длъжности е бил обвързан с минималната работна заплата за предходната година. Така прагът е бил по-нисък от актуалното минимално възнаграждение, поради което сравнително малко хора попадат точно върху него.
Най-много са лицата в търговията – 1162 души.
Предстои и друга промяна, която ще засегне работещите на непълно работно време. От следващата година трудовият им стаж ще започне да се изчислява пропорционално на реално отработените часове. Това ще има значение както за правото на платен годишен отпуск, така и за допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
Промяната ще засегне най-вече хората, които работят между четири и седем часа дневно. Към момента при тях трудовият стаж се признава като за пълен работен ден, въпреки че действително отработеното време е по-малко.
С новите правила този стаж ще се зачита пропорционално на реално положеното работно време. По този начин режимът за работещите между 4 и 7 часа ще бъде доближен до сегашния ред, който се прилага при хората с работно време под четири часа дневно.
Вашият коментар