Българските домакинства продължават да увеличават значително обема на кредитите, въпреки предприетите от Българската народна банка мерки за ограничаване на рисковете във финансовия сектор. Само през юни банките са отпуснали потребителски и жилищни кредити за над 1,45 млрд. евро. Част от тези средства са били използвани за рефинансиране на вече съществуващи задължения, но след приспадането им на пазара са останали повече от 1,2 млрд. евро ново финансиране.
Според икономисти достъпът до сравнително евтин кредитен ресурс стимулира потреблението, оказва влияние върху ръста на цените на жилищата и може да допринася за увеличаване на инфлационния натиск. От банковия сектор обаче не споделят опасенията за прекомерна кредитна експанзия и посочват, че институциите подхождат внимателно при отпускането на заеми.
При потребителското кредитиране през юни са одобрени нови заеми на стойност 691,2 млн. евро. Спрямо май увеличението е 18%, докато на годишна база ръстът достига 32,8%. Така сегментът продължава да бележи сериозно разширяване, което съвпада и с понижаването на цената на заемния ресурс.
Средният лихвен процент по потребителските кредити през месеца е намалял до 8,76%, а годишният процент на разходите е достигнал 9,06%. От общата отпусната сума 92,8 млн. евро са били насочени към рефинансиране на стари задължения. Останалите средства представляват нов ресурс, който може да бъде използван от домакинствата за потребление и други разходи.
Съществено увеличение се наблюдава и при жилищното кредитиране. През юни новоотпуснатите ипотечни заеми възлизат на 761,1 млн. евро, което е с 28% повече спрямо предходния месец и със 17,5% над нивото от юни миналата година.
От тази сума 153 млн. евро са били използвани за рефинансиране на съществуващи кредити. Въпреки това размерът на новото финансиране, което остава на пазара и е свързано основно с придобиването на жилища, продължава да бъде значителен.
Ниските лихвени проценти са сред основните фактори за активността при ипотечните кредити. Средната лихва по жилищните заеми през юни е била 2,41%, а при включването на таксите и комисионите общият разход достига 2,75%. И двете стойности са малко по-ниски в сравнение с предходния месец, както и спрямо същия период на миналата година.
Увеличаването на ипотечното кредитиране се отразява пряко и върху пазара на недвижими имоти. По данни, цитирани от финансиста Макс Баклаян, през второто тримесечие на годината 74% от жилищните сделки в София са били реализирани с помощта на ипотечно финансиране. За сравнение, година по-рано този дял е бил около 60%. Това означава, че кредитът вече участва във финансирането на почти три от всеки четири покупки на жилище в столицата.
Кредитните консултанти същевременно наблюдават тенденция към намаляване на броя на новите ипотечни кредити, но за сметка на това средният размер на заемите се увеличава. Една от основните причини е поскъпването на имотите, което принуждава купувачите да поемат по-големи задължения, за да финансират придобиването на жилище.
Икономисти предупреждават, че ускореното кредитиране може да създаде проблеми в дългосрочен план. Според тях част от допълнителния ресурс, който домакинствата получават чрез заемите, се използва за покупка на вносни стоки. Това може едновременно да засилва инфлационния натиск и да допринася за увеличаването на търговския дефицит.
„Животът назаем не може да продължава дълго и неизбежното охлаждане ще бъде болезнено за всички“, коментира икономистът Лъчезар Богданов в публикация във Facebook. По думите на експерти мерките, въведени от БНБ преди две години, засега не водят до видимо ограничаване на темповете на кредитиране. Някои икономисти ги определят като недостатъчно строги предвид бързия ръст както на заемите, така и на цените на жилищата.
Банковият сектор обаче не споделя тезата за прекомерно навлизане на евтини пари в икономиката. Георги Заманов, главен изпълнителен директор на „Алианц Банк България“ и член на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, заяви пред Bloomberg TV, че освободеният ресурс след присъединяването към еврозоната не е бил насочен основно към домакинствата.
Според него банковият сектор е подходил консервативно и значителна част от наличния ресурс е била използвана за финансиране на държавния дълг. Заманов посочи, че банките са сред основните купувачи на български държавни ценни книжа от началото на годината. Като допълнителен знак за предпазливостта на кредиторите той отбеляза и намаляването на броя на сделките с имоти, въпреки че финансирането за покупки продължава да бъде достъпно.
Възможно е обаче по-високите лихвени проценти постепенно да окажат охлаждащ ефект върху кредитния пазар. През юни Европейската централна банка повиши основната лихва с 0,25 процентни пункта до 2,25%. Това беше първото увеличение от 2023 г. насам и е част от мерките за ограничаване на инфлационния натиск.
Очакванията са ефектът от промяната в паричната политика да се усети и на българския кредитен пазар през следващите месеци. Ако по-високата цена на финансовия ресурс постепенно се прехвърли върху лихвите по заемите, темпът на кредитиране може да започне да се забавя.
Засега обаче домакинствата продължават да теглят значителни суми както за потребление, така и за покупка на жилища. Това поставя въпроса дали активното кредитиране е знак за по-голяма увереност на потребителите и стабилност на икономиката, или е предпоставка за натрупване на прекомерна задлъжнялост, чиито последствия могат да се проявят при евентуално икономическо охлаждане.
Вашият коментар