Държавният глава Илияна Йотова обяви, че ще участва в предстоящите президентски избори през есента. Тя уточни, че кандидатурата ѝ няма да бъде издигната от политическа партия, а от Инициативен комитет. Това стана ясно от нейно интервю за предаването „Панорама“ по БНТ, в което тя коментира и редица актуални политически и международни теми.
„Няма да е на политическа сила, моята кандидатура ще бъде издигната от Инициативен комитет“, заяви Йотова. По думите ѝ решението да се включи в президентската надпревара е свързано с усещането ѝ, че има подкрепата на значителна част от българските граждани.
На въпрос дали очаква подкрепа от Румен Радев и неговата политическа формация, Йотова посочи, че това е решение, което ще бъде взето от тях. Тя подчерта, че за нея по-важна ще бъде подкрепата на гражданите, които не са непременно публични личности или представители на политическия елит.
Йотова разказа, че често среща хора, които я насърчават да продължи политическия си път и да се кандидатира за президент. По думите ѝ част от тези граждани ще се включат и в инициативните комитети, които ще бъдат създадени както на национално, така и на местно ниво.
Държавният глава не разкри кой ще бъде кандидатът за вицепрезидент, който ще се яви заедно с нея на изборите. Тя с усмивка заяви, че ще остави този въпрос за следващото издание на „Панорама“ през есента.
В интервюто Йотова коментира и решението си да подпише приетите бюджети на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса. Тя посочи, че президентската институция е получила около 25 становища по т.нар. малки бюджети, като нито едно от тях не е съдържало призив за налагане на президентско вето.
След подробен анализ правният екип на президентството е стигнал до заключението, че двата бюджета не съдържат нито фискални, нито конституционни проблеми. Йотова заяви, че подробното становище на президентската институция по трите бюджета ще бъде публикувано на официалния сайт на президентството, за да бъде достъпно за всички граждани.
Държавният глава обаче заяви, че ще се запознае внимателно с аргументите на опозицията, която настоява за вето върху бюджета. В същото време тя отправи критики към бившия финансов министър Асен Василев, като го посочи като един от хората, които според нея носят отговорност за настоящото финансово положение на страната.
Йотова определи сегашната ситуация като резултат от натрупвани във времето проблеми и заяви, че страната е принудена да работи с бюджет от предходната година. По думите ѝ България вече функционира в условията на еврото, докато финансовата рамка, с която се управляват публичните средства, е наследена от предишен период.
Президентът нарече настоящата финансова ситуация „бюджет назаем“, като подчерта, че правителството и Народното събрание трябва да приемат нова бюджетна рамка, дори ако тя ще обхваща период, по-кратък от половин година.
Сред темите в интервюто беше и решението на парламента да разреши до осем американски самолета цистерни да останат до 1 октомври на авиобаза „Безмер“. По този въпрос Йотова заяви, че България не участва във война и не е страна в конфликта в Близкия изток.
Според нея българското въздушно пространство не е предоставено на чужда държава, а страната не участва в конфликта нито с военнослужещи, нито с оръжие. Йотова оцени действията на правителството като коректни и подчерта, че въпросът е бил внесен за разглеждане в парламента в съответствие с българското законодателство.
Тя отправи критика към депутатите, които не са участвали в гласуването, като заяви, че всички парламентарни групи са имали възможност да изразят позицията си и да поемат политическа отговорност.
По отношение на войната в Украйна Илияна Йотова призова България да бъде активна в рамките на Европейския съюз и НАТО и да подкрепи започването на разговори за прекратяване на конфликта. Според нея страната ни трябва да бъде част от група държави, които да поставят конкретни предложения за приключване на войната.
Йотова изрази критично отношение към т.нар. „Коалиция на желаещите“, като заяви, че според нея в момента е по-подходящо тя да бъде определяна като „Коалиция на желание“. По думите ѝ има достатъчно държави, които заявяват готовност за действия, но липсват конкретни резултати и необходимата доза реализъм.
Президентът подчерта, че конфликтът в Украйна продължава вече четири години и все още няма достатъчно ясна перспектива за неговия край. Според нея е необходимо усилията да бъдат насочени не към продължаване на войната, а към намиране на път за прекратяване на конфликта и постигане на устойчиво решение.
Вашият коментар