Все по-често се говори за болнични отделения, които затварят поради липса на кадри и за цели лечебни заведения, изправени пред фалит. Въпреки че на места причините се коренят в лошо управление, фундаменталният проблем е друг: болниците у нас са прекалено много, а пациентите за тях твърде малко, за да могат да си покриват издръжката, да поддържат прилично качество на медицинските услуги и добро заплащане за персонала.
Раздутата и неефективна болнична мрежа продължава да се разраства с по няколкостотин легла на година – изникват нови частни болници и нови клиники и отделения в съществуващите. Всички тези структури се крепят на ограничен брой лекари и намаляващ брой медицински сестри, което води до разпадане на системата.
Същевременно парите за болниците за 10 години са нараснали от 1.3 млрд. лева до 4.58 млрд. лева (2.34 млрд. евро). НЗОК е оставена безропотно да финансира всяка нова болница и дейност, без никакъв анализ кое е ефективно да плащаме с публичен ресурс и кое не. Целият този процес на разпад се случва абсолютно безконтролно, не според реалните потребности от болнична помощ в конкретното населено място и регион.
Към 31 март дълговете на държавните болници възлизат на 426 млн. евро, като просрочените задължения са над 21 млн. евро. Освен това 17 болници са теглили кредити от банки за над 95 млн. евро за погасяване на просрочия, но в част от тях финансовите проблеми продължават да се задълбочават. Общинските болници са с общи задължения в размер на близо 120 милиона евро, а просрочените са почти 9 милиона евро.
Сред най-засегнатите са общинските болници, но за оцеляването си се борят и по-големи областни лечебни заведения като тези във Враца и Ловеч. Продължаващото разкриване на нови частни болници изостря конкуренцията за медицински кадри, като държавните и общинските структури все по-трудно успяват да ги задържат. В много случаи те изостават и по отношение на материалната база спрямо частните си конкуренти.
Общинските болници са поставени под двоен натиск. От една страна, те работят основно по най-ниско заплатените клинични пътеки, а от друга – обезлюдяването на цели региони води до намаляване на пациентите и задълбочава недостига на персонал. В тези лечебни заведения преобладават специалисти в предпенсионна и пенсионна възраст, докато младите лекари и медицински сестри рядко виждат достатъчно възможности за професионално развитие.
Болниците в Любимец, Свиленград и Харманли са огледало на проблемите, пред които е изправено общинското здравеопазване. Болницата в Любимец е сред редките примери за успешно преструктуриране, като се насочва към продължително лечение и рехабилитация. Днес лечебното заведение работи без просрочени задължения и привлича пациенти от цялата страна. „Само около 10% от пациентите са от община Любимец“, казва управителят Иван Илиев.
В Свиленград финансовото състояние също е стабилно и болницата няма просрочени задължения. Управителят д-р Димитър Ермов посочва като сериозен проблем безконтролното увеличаване на броя на лечебните заведения. „В България има около 400 болници за 6.5 млн. души население. Австрия е с близо 9 млн. души и разполага с едва 120–130 болници“, казва той.
Сходни виждания споделя и Нина Петрова, управител на болницата в Харманли, която работи в условията на хронично недофинансиране и недостиг на персонал. Около 65% от персонала е в пенсионна възраст. „Общинското здравеопазване е останало някъде на опашката, забравено“, коментира д-р Тодорова от неврологичното отделение.
Кметът на Троян и заместник-председателят на Националното сдружение на общините (НСОРБ) Донка Михайлова коментира, че проблемите на общинските болници са системни и продължават от години. Тя посочва, че общинските болници работят основно с най-ниско платените клинични пътеки, което води до трайно недофинансиране. Като възможно решение тя посочва трансформирането на малките общински болници в структури за извънболнична помощ, рехабилитация, долекуване или дългосрочни грижи.
По думите ѝ в големите градове като София и Пловдив броят на лечебните заведения е прекомерен и е необходима консолидация. Като цяло тя вижда решение в обединяване, специализация и при необходимост приватизация. Според нея е необходима преоценка на клиничните пътеки, тъй като цените им са формирани исторически и често не отразяват действителните разходи.
Бившият министър на здравеопазването д-р Петър Москов последователно през годините отстоява тезата, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) трябва да извършва селективно договаряне и да сключва договори само с болници, които осигуряват най-комплексно и качествено лечение.
Вашият коментар