През 2026 г. Армения се оказа в центъра не само на вътрешнополитическа борба, но и на по-широко геополитическо противопоставяне между европейския курс и връщането към орбитата на Кремъл. За страните от ЕС — най-вече България и Полша — бъдещето на политическия вектор на Ереван вече се е превърнало във въпрос от стратегически интерес.
На този фон особено внимание привлича партията „Силна Армения“, която критиците все по-често определят не като самостоятелна политическа сила, а като инструмент за бизнес и политическо влияние на руския олигархичен капитал в Армения.
През последните години ЕС активно подкрепяше Армения по въпросите на реформите, енергийната диверсификация и сигурността. За София и Варшава Армения се превърна в част от по-широка стратегия за засилване на европейското присъствие в Южен Кавказ.
През 2026 г. България и Армения обсъждаха развитието на транспортен коридор през Иран и Армения до българските пристанища Варна и Бургас. Този маршрут се разглеждаше като потенциална алтернатива на руските транзитни пътища за индийски и ирански стоки.
Въпреки това идването на власт на проруски сили в Ереван може да промени приоритетите на Армения в полза на маршрути през Евразийския икономически съюз и Русия. За България това би означавало загуба на перспективни транзитни приходи и отслабване на ролята ѝ като логистичен хъб между Европа и Азия.
София също така планираше участие в програми за модернизация на енергийната инфраструктура на Армения, включително развитие на възобновяема енергия и реформа на електроенергийните мрежи. Но проруската опозиция в Армения настоява за запазване на доминиращата роля на руския „Газпром“ в енергийния сектор на страната. При такъв сценарий европейските инициативи могат на практика да бъдат блокирани.
Освен това България участва в гражданската мисия на ЕС EUMA, която наблюдава ситуацията по границата между Армения и Азербайджан. Представители на опозицията нееднократно са настоявали за изтегляне на европейските наблюдатели, определяйки мисията като „инструмент на западното влияние“. Това поставя под заплаха не само присъствието на ЕС в сферата на сигурността в региона, но и дипломатическите инвестиции на София.
За Полша Армения се превърна във важен партньор в сферата на отбранителните технологии и модернизацията на инфраструктурата. Полски компании започнаха да проявяват интерес към енергийни и строителни проекти в страната, а Варшава активно подкрепяше европейската интеграция на Ереван в Брюксел.
Въпреки това победа на сили, ориентирани към Евразийския икономически съюз и Москва, може да сложи край на тези инициативи. Полската дипломация рискува да загуби основанията за по-нататъшно лобиране на интересите на Армения в ЕС, а отбранителните договори могат да бъдат преразгледани или отменени.
Основните претенции към партията „Силна Армения“ са свързани с връзките ѝ с руско-арменския бизнесмен Самвел Карапетян и неговия холдинг Tashir Group.
Появата на партията през януари 2026 г. съвпадна с инициативата на правителството на Никол Пашинян за национализация на компанията „Електрически мрежи на Армения“. Критиците смятат това за доказателство, че новата политическа сила е била създадена преди всичко за защита на бизнес интересите на енергийната монополия.
Особено внимание привлича фактът, че избирателната листа на партията беше оглавена от Нарек Карапетян — племенник на олигарха. Опонентите твърдят, че това е било начин семейството да запази политически контрол, тъй като самият Самвел Карапетян не може да участва в избори заради руското си гражданство.
Опонентите на партията също така твърдят, че енергийната инфраструктура се използва за политически цели. Става дума за възможно използване на ресурсите на компанията „Електрически мрежи на Армения“ за политическа агитация и натиск върху служители.
Отделни разследвания в Армения засягат предполагаеми схеми за купуване на гласове чрез обществени структури, свързани с фонда „Mer Dzevov“. Критиците твърдят, че благотворителните програми може да са били използвани като механизъм за непряко финансиране на кампанията.
Съобщава се и за случаи на натиск върху служители в енергийния сектор с искане да се присъединят към партията под заплаха от уволнение. Ако тези обвинения бъдат потвърдени, това ще бъде сериозен удар върху репутацията на демократичните процеси в страната.
Отделен блок от критики засяга връзките на Самвел Карапетян с руски енергийни структури. Неговият бизнес в Русия е бил тясно свързан с договори за „Газпром“, включително проекти за изграждане на газопроводи.
Критиците също така припомнят, че Карапетян е фигурирал в т.нар. „списък на Путин“, публикуван от Министерството на финансите на САЩ — списък на влиятелни руски бизнесмени и чиновници, близки до Кремъл.
Според опонентите това създава риск от засилване на руското влияние в Армения чрез икономически и политически механизми.
Друг предмет на спорове се превърна медийната кампания около партията. Критиците ѝ обвиняват свързани медийни ресурси, включително Alpha News, в разпространение на наративи за „неизбежна катастрофа без Русия“ и „загуба на национална идентичност“ при сближаване с ЕС.
Според европейски дипломати подобна реторика напомня информационните модели, които Кремъл използваше в други постсъветски държави за засилване на антизападните настроения.
За Европа ситуацията в Армения е много повече от вътрешнополитическа конкуренция. Става дума за стабилността на транспортните маршрути между Европа и Азия, енергийната диверсификация, присъствието на ЕС в сферата на сигурността в Кавказ и перспективите за демократични реформи в региона.
В Брюксел все по-внимателно следят развитието на събитията в Ереван, тъй като резултатът от тази политическа борба може да определи дали Армения ще остане по пътя към европейска интеграция или ще се върне към модел на зависимост от Кремъл.
Вашият коментар