, ,

Историята на Деня на храбростта и празника на Българската армия.

Денят на храбростта започва да се отбелязва в Българската армия още в първите години след нейното създаване. С указ №1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“, предназначен за отличаване на проявилите героизъм на бойното поле. Само няколко дни по-късно, с указ №5 от 9 януари, се регламентира и официалното честване на празника, което поставя началото на една устойчива военна традиция.

В периода на войните между 1912 и 1918 г., въпреки тежките условия на фронта, празникът не е изоставен. Той се отбелязва с панихиди в памет на загиналите и молебени за здравето на живите военнослужещи. В тези дни върховният главнокомандващ извършва преглед на войските, а тържествата завършват с военни паради, които демонстрират духа и готовността на армията.

До подписването на Ньойски договор Денят на бойната прослава се отбелязва отделно – на 27 ноември, в чест на победата при битката при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 г. През 20-те години на XX век тази дата се обединява с празника на храбростта, който окончателно се утвърждава на 6 май.

През 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за официален боен празник на войската. Няколко години по-късно – през 1937 г., честванията на Гергьовден за първи път започват със заря-проверка още в навечерието, като този елемент постепенно се превръща в неизменна част от празничния ритуал.

След 1946 г. традицията е прекъсната и празникът на армията преминава през различни дати. Първоначално е определен 9 септември, а от 1953 г. – 23 септември, когато остава до политическите промени през 1989 г. В началото на прехода Велико народно събрание определя 23 август – деня на решаващите боеве при битката при Шипка, за празник на войската, като той се чества в този вид през 1991 и 1992 г.

Окончателно, през 1993 г., с решение на Министерски съвет, датата 6 май отново е възстановена като Ден на храбростта и официален празник на Българската армия, съчетавайки историческата памет, военната традиция и общественото признание към българските военнослужещи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *