България за първи път от дълги години вече не е сред трите държави в Европейския съюз с най-ниско ниво на държавен дълг. Това става ясно от последните данни на Евростат за четвъртото тримесечие на 2025 г., които показват, че съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт достига 29,9%. В миналото страната ни често си оспорваше водещата позиция с Естония, но в момента се нарежда на четвърто място, след като е изпреварена и от Дания и Люксембург.
Макар това ниво да остава сравнително ниско на фона на държави като Гърция, Италия, Франция, Испания и Белгия, където дългът надхвърля 100% от БВП, тенденцията буди сериозни опасения. Причината е, че България навлиза в период на ускорено нарастване на задлъжнялостта, който може да се окаже труден за овладяване в средносрочен план.
Данните сочат още, че страната ни е сред държавите с най-бързо увеличаващ се дълг в рамките на ЕС, като заема второ място по този показател. Подобна динамика означава, че финансирането чрез нови заеми постепенно ще става по-скъпо, а обслужването на натрупаните задължения ще натоварва все повече публичните финанси. Очакванията са разходите за лихви по държавния дълг през настоящата година да се доближат до рекордни стойности от около 1 млрд. евро, което ще ограничи възможностите за други бюджетни политики.
Икономисти предупреждават, че е необходимо ясно обръщане на тази тенденция, тъй като значителна част от новия дълг се използва за покриване на дефицити и текущи разходи, вместо за инвестиции с дългосрочна възвръщаемост. Според тях устойчивото управление на публичните финанси изисква ограничаване на заемното финансиране и насочване на ресурси към стимулиране на икономическия растеж.
В публичното пространство се чуват и остри критики към начина, по който се използват заемните средства. Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Кирил Домусчиев коментира в социалните мрежи, че значителни ресурси се насочват към неефективни публични разходи, включително разширяване на администрацията и финансиране на социални системи с ниска ефективност. По думите му това се случва за сметка на производството и предприемачеството, които остават ограничени от регулаторна тежест.
Той подчертава още, че стимулирането на потреблението чрез заемни средства в малка и отворена икономика води до инфлационен натиск и изтичане на ресурси към външни пазари, вместо да създава устойчива вътрешна икономическа активност. Според него подобен модел не само не подпомага реалния растеж, но и задълбочава зависимостта от външно финансиране, което в дългосрочен план може да се превърне в сериозен риск за икономическата стабилност.
Вашият коментар