В деня, в който Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет прие без коментари и за сведение оттеглянето на Борислав Сарафов като и.ф. главен прокурор, след като го толерира нелегитимен на поста 9 месеца, кадровиците опитаха да подлеят вода на един от прокурорите, които публично заявиха, че Сарафов е незаконно на поста и критикуваха модела му на управление на държавното обвинение.
Става дума за Ивайло Илиев, който е помощник на националния член на България в Евроджъст – Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие. Още миналата година, когато започна разривът в отношенията на Сарафов с част от тогавашното ръководство на Асоциацията на прокурорите в България, в което беше Илиев, по предложение на и.ф. главния прокурор той беше прехвърлен да работи от Хага в Кюстендил.
През последните месеци Ивайло се е включил в процеса на включване в резервна листа за национални експерти, поддържана от Евроджъст. Тази листа се съставя след многократно прецизиране и е създадена да осигурява бързо мобилизиране на специалисти, когато се появи вакантна позиция, изискваща конкретен професионален профил.
Илиев беше поканен да бъде експерт в централата на агенцията – писмото, което съдържаше поканата, бе изпратено до Висшия съдебен съвет през февруари. Дълго време документът остана на „трупчета“, но тази седмица влезе в дневния ред на Прокурорската колегия.
Членовете на колегията изведнъж се хванаха за това, че поканата е отправена директно към Илиев, чуха се аргументи как това ще натовари бюджета на прокуратурата (което не е вярно, защото издръжката е за сметка на агенцията), а освен това и Кюстендил щял да остане с един прокурор по‑малко. По принцип Илиев е магистрат от Кюстендил, но в момента така или иначе е помощник на националния член в Евроджъст, т.е. не работи по кюстендилски дела.
Най‑активна в отпора беше Гергана Мутафова, за която в магистратските среди се говори, че сама се надява на позиция в Евроджъст, вместо да се върне в Районната прокуратура в Пловдив, след като вече не е член на ВСС. По някаква причина вече три години не се обявява процедура за назначаване на заместник на националния представител в Евроджъст, може би защото и мандатът на този съвет се проточи безкрайно.
Мутафова сериозно се спря и на това, че Илиев не е уведомил нито съвета, нито прокуратурата, че кандидатства за резервната листа, каквото той задължение всъщност няма. „Процедурата достатъчно се забави във времето. Да връщаме и да питаме прокуратурата, въпреки че променихме неговата месторабота от Хага в Кюстендил, където той продължава да работи като помощник на националния ни представител… Ситуацията наистина е уникална, предложението е с оглед личността, но има и много сериозен имиджов момент в цялата тази патърдия, която вдигаме. Няма да се погледне никак с добро око на това, което правим в момента“, заяви Евгени Иванов пред колегите си от съвета.
В крайна сметка със 7:1 гласа колегията даде положително становище. На следващия ден Пленумът на ВСС гласува оставката на Илиев като помощник на националния ни представител в Евроджъст. Сега предстои Прокурорската колегия да вземе решение за командироването му в Хага като експерт.
За разлика от емоциите, които събуди Илиев у членовете на ВСС, миналата седмица те абсолютно безкритично и единодушно одобриха предложението на Сарафов за командироване като национален експерт в Националното бюро на България в Евроджъст на прокурорката Лилия Кариева, която от октомври 2025 г. е заместник‑районен прокурор на София. Тя ще отиде в Хага от 1 юни за три години – най‑дългият възможен срок за такъв тип назначение.
По време на заседанието обаче изобщо не стана ясно как е протекъл подборът и как Сарафов се е спрял точно на нея. Заместник‑министърът на правосъдието Таня Радуловска, присъстваща в залата, се опита да разбере дали членовете на съвета са запознати с критериите, използвани за избора, и дали е имало други кандидати. Получи отговор, че никой от тях не е информиран – името на Кариева им е спуснато от самия Сарафов.
Както „Сега“ вече писаха, обявата за позицията бе публикувана на вътрешния сайт на прокуратурата на 23 март, а срокът за подаване на заявления беше до 27 март в отдел „Аналитичен“ на Върховната касационна прокуратура. По данни на медиата, в селекцията са участвали и други прокурори с по‑дълъг магистратски и международен опит, който Кариева няма. Публично достъпната информация показва, че тя е специализирана в делата за домашно насилие, завършила право в ЮЗУ и работила в СДВР преди да стане прокурор през 2016 г.
Любопитна е и фактът, че Кариева е подала документи за участие в подбора още на 16 март – една седмица преди официалното обявяване. „Сега“ разполага с нейното заявление, в което подчертава, че позицията представлява професионално предизвикателство и че може да допринесе с опита и знанията си.
Медиата очаква отговори от прокуратурата по Закона за достъп до обществена информация относно начина, по който е проведен подборът на Кариева и кои са кандидатите, отхвърлени в процеса.
Така се създава картина, в която процедурните решения на Висшия съдебен съвет се преплитат с политически и управленски интереси, а късметът на отделни професионалисти изглежда често зависещ от личните връзки, отколкото от обективната оценка на квалификациите им.
Вашият коментар