Страстната седмица, наричана още седмица на страданията, бележи последните дни от земния живот на Иисус Христос. Името ѝ произлиза от старинната българска дума „страст“, означаваща страдание. В православната традиция всеки ден от този период се нарича „Велик“ и има дълбоко духовно значение.
За мнозина вярващи това време е свързано с вътрешно пречистване, размисъл за собствените грехове и осъзнаване на саможертвата на Спасителя.
Началото поставя Велики понеделник, когато Христос влиза в Йерусалимския храм и, виждайки, че е превърнат в място за търговия, проявява праведен гняв, преобръщайки масите на търговците. С този акт той подчертава, че храмът е предназначен за молитва, а не за печалба.
На Велики вторник Христос продължава своето служение с поучения и нравствени наставления към хората. Денят символизира смирението и духовната бдителност.
Велика сряда е свързана с предателството на Юда Искариотски, който се споразумява с юдейските първенци да предаде Христос срещу тридесет сребърника – акт, превърнал се в символ на изменничеството.
Кулминационен момент настъпва на Велики четвъртък, когато се състои Тайната вечеря. Тогава Христос установява тайнството на Светото причастие, като раздава хляб и вино на учениците си, наричайки ги свое тяло и кръв. В този ден той разкрива, че ще бъде предаден. Вечерта се извършва службата на дванадесетте евангелия, посветена на страданията му.
Велики петък, известен като Разпети петък, е най-тъжният ден – денят на разпятието. Сутринта се отслужват т.нар. царски часове, а вечерта се извършва опелото Христово пред плащаницата – символ на положеното в гроб тяло на Спасителя.
На Велика събота се припомня погребението на Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането му в ада. Според християнската вяра той побеждава смъртта и освобождава душите на праведниците. На третия ден душата и тялото му се съединяват отново и настъпва Възкресението.
Късно вечерта в събота, около 23:30 ч., вярващите се събират в храмовете за празничното богослужение. В полунощ се възвестява Възкресението с поздрава „Христос воскресе“, на който се отговаря „Воистину воскресе“ – израз на вярата в победата на живота над смъртта.
Вашият коментар