През 2025 г. общият некомплект на военнослужещите в българските въоръжени сили е намалял с 1,8% и възлиза на 20,5% от потенциалната сила, съгласно данните в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Документът получи официално одобрение от служебното правителство на 1 април, като в него се подчертава, че въпреки предприетите мерки вакантните позиции остават почти на нивото от предходната година, а процентът на незаети длъжности се поддържа на доста висок процент.
Най-големият и дългосрочен проблем, според извода на доклада, е несигурното и недостатъчно адекватно финансиране на отбраната. Тази финансова слабост се отразява във всички сфери – от поддържането на личен състав до реализирането на стратегически проекти за модернизация.
Недостигът в различните категории е следният: офицерският състав е недостигнал с 26,9%, офицерите-кандидати – с 10,9%, сержантите/старшините – с 11,6%, а редовните войници/матроси – с 24,4%. Сумирайки всички звена, общият некомплект в армията е около 20%, като в офицерския слой той достига почти 27%, а при войниците се наблюдава най-острата спада – 4,3% в сравнение с предишната година. Наблюдава се и значителен спад в броя на гвардейците – над 10%.
В областта на доброволния резерв ситуацията е още по-кризисна: към края на 2025 г. резервът е окомплектуван едва на 18,6%, от предвидените 3 000 места по Програма 2032 са се регистрирали само 558 български граждани. Това бележи критично ниско ниво, което изисква незабавни мерки за повишаване на интереса и готовността за служба.
От друга страна, статистическите данни от конкурсните процеси показват, че интересът към военната служба се запазва. През 2025 г. се проведоха 23 конкурса, в които се обявиха 1 975 длъжности за войници и бяха назначени 1 290 нови служители – съответно 65% от свободните позиции. Средният брой кандидати за едно място достига до четири, докато за Националната гвардейска част се регистрира най-ниският интерес – едно лице за длъжност.
Повишаването на заплатите за военнослужещите започна да дава положителни сигнали за спиране на отлива и за привличане на нови кадри, но ефектът от тази политика ще се оцени едва след определено време. Според доклада, главните пречки пред привличането са влошеният здравен статус на кандидатите, недостатъчното качество на образованието им и неадекватната физическа подготовка на част от тях.
Що се отнася до доброволния резерв, анализът указва, че нарастващата международна нестабилност и строгите медицински изисквания за по-възрастните кандидати усложняват набиранията. Тези фактори, комбинирани с усложнената политическа обстановка, водят до забавяне в изпълнението на целите за резерв.
За 2025 г. общите разходи за отбрана възлизат на 4,8 млрд. лв., което представлява 2,13% от брутния вътрешен продукт (БВП). Този процент е далеч под договорения минимум от 2% и се признава като „крайно недостатъчен“ за постигане на стратегическите приоритети, заложени в националната отбранителна политика. Документът подчертава необходимостта от постепенно увеличаване на оборотното финансиране – според договореностите от срещата на върха в Хага, България се ангажира да достигне 5% от БВП до 2035 г., като поне 3,5% да бъдат директно насочени към основните разходи за отбрана. Постигнатото увеличение ще позволи изпълнението на целите за способности, зададени от НАТО.
Инвестиционната дейност по програма 2032 и допълнителните планове за инвестиции до 2032 г. продължи с пълна интензивност. Новият инструмент SAFE бе въведен като механизъм за по-ефективно реализиране на проекти.
През 2025 г. България получи първите осем самолета F-16 Block 70, което значително повиши въздушната готовност на страната. На морския фронт, договорът с Naval Vessels Lurssen – NVL за два многофункционални модулни патрулни кораба продължи: в декември първият кораб „Храбри“ беше приет в състава на Военноморските сили, а вторият бе пуснат на вода и се намира в последна фаза на монтиране на оръжейна система и електроника.
Продължи също така работа по придобиването на зенитно-ракетни комплекси със среден и голям обсег, както и по нови трикоординатни радари, които ще засилят въздушната и морската отбрана на страната.
Световната сигурност през 2025 г. се характеризира с усилено противопоставяне между водещи държави и регионални алианси. Главните фактори, оформящи контекста, са продължаващата война в Украйна, напрежението в Близкия изток, конкуренцията за контрол над критични вериги за доставки и за достъп до ключови ресурси и перспективни технологии. Тези динамики засилват милитаризирането в международните отношения и изискват от малките и средните държави, включително България, да адаптират своите отбранителни стратегии.
Русия запази ролята на главен дестабилизиращ фактор – пълномащабната ѝ война срещу Украйна остава най-голямата и комплексна заплаха за сигурността в Европа, а възможните руски подривни операции и саботажи се отразяват и върху регионалната стабилност.
С оглед на коренно променената стратегическа обстановка и повишените военни рискове, докладът подчертава, че отбраната трябва да остане в центъра на националната политика за сигурност. Този приоритет изисква непрекъсната ресурсна подкрепа от правителството, парламента и цялото общество, за да се гарантира способността на страната да отговори на текущите и бъдещите предизвикателства.
Вашият коментар