Жените съставляват 30,1% от кандидатите за народни представители на изборите на 19 април, което представлява ръст от 1,7 процентни пункта спрямо вота през октомври 2024 г. Въпреки това, техният дял остава под една трета от общия брой кандидати. На тези избори жените кандидати за депутати са 1439 от общо 4786 души, докато мъжете са 69,9% или 3347 кандидати. Според заместник-председателя на Централната избирателна комисия (ЦИК) Росица Матева, броят на жените кандидати е нараснал с 62 спрямо предишните избори.
На изборите през април са регистрирани 69 кандидати по-малко в сравнение с тези на 27 октомври 2024 г. За сравнение, на вота през октомври 2024 г. жените са били 28,4% или 1377 от общо 4855 кандидати, а мъжете – 71,6% или 3478 кандидати.
Делът на жените в националните парламенти в ЕС
Тенденциите в България могат да бъдат разгледани на фона на развитието в Европейския съюз (ЕС). През 2025 г. жените съставляват 33,6% от местата в националните парламенти на страните от ЕС, което е с 5,4 процентни пункта повече в сравнение с 2015 г. В България делът на жените в националния парламент е 25%, което представлява ръст с 5,5 процентни пункта спрямо 2015 г.
Финландия води класацията с най-голям дял на жени в парламента през 2025 г. – 46%, следвана от Швеция с 44,8% и Дания с 44,7%. Най-нисък дял на жени в парламента има Кипър – 14,3%, следван от Унгария с 15,6% и Румъния с 22%.
Исторически данни за кандидатите за депутати
11 юли 2021 г.: Кандидати за депутати – 5079, от които 1494 жени и 3585 мъже.
14 ноември 2021 г.: Кандидати за депутати – 5067, от които 1515 жени и 3552 мъже.
2 октомври 2022 г.: Кандидати за депутати – 6624, от които 1954 жени и 4670 мъже.
2 април 2023 г.: Кандидати за депутати – 4566, от които 1341 жени и 3225 мъже.
9 юни 2024 г.: Кандидати за депутати – 6100, от които 1826 жени и 4274 мъже.
Изборите на 19 април ще бъдат осмите парламентарни избори от 2021 г. насам, като първите редовни избори бяха проведени на 4 април 2021 г., последвани от шест предсрочни вота.
Вашият коментар