До 2030 г. България трябва да обнови близо 56 милиона квадратни метра жилищна площ – както многофамилни, така и еднофамилни жилищни сгради, като целта е до 2035 г. реновираните жилища да достигнат приблизително 79 милиона квадратни метра. Тези мащабни параметри очертават необходимостта от ускорени действия в сектора и дългосрочно планиране на инвестициите и ресурсите.
Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов, като уточни, че разчетите са залегнали в обявения за обществено обсъждане Национален план за сградно обновяване до 2050 година. Документът поставя ясна рамка за трансформация на сградния фонд в страната и задава конкретни междинни цели, които да гарантират устойчив напредък.
Около 15,4 милиона квадратни метра нежилищни сгради също трябва да бъдат обновени до 2030 г., а до 2033 г. този обем се очаква да нарасне до приблизително 19,6 милиона квадратни метра. Това включва административни, обществени и индустриални сгради, които имат съществен дял в енергийното потребление и въглеродните емисии.
„Целите са амбициозни, но не са политически избор“, посочи министър Найденов и подчерта, че те произтичат пряко от европейското законодателство. По думите му европейската директива за енергийните характеристики на сградите задължава държавите членки значително да ускорят темповете на обновяване на сградния фонд, като България следва да изпълни тези ангажименти. Той допълни, че планът показва как това може да се случи по реалистичен и устойчив начин, без да се създава прекомерна финансова тежест за домакинствата.
Според министъра изпълнението на плана ще доведе до по-ниски сметки за енергия за домакинствата, по-добре изглеждащи градове и модернизирана публична инфраструктура. Очаква се също така да се стимулира строителният сектор, да се активизират местните икономики и да се увеличат разполагаемите доходи на гражданите. По думите му това е не само климатична политика, но и икономическа, социална и енергийна стратегия, която ще подобри качеството на живот и ще обнови облика на българските градове.
Общият финансов ресурс, необходим за изпълнението на предвиденото енергийно обновяване на сградния фонд, възлиза на около 20 милиарда евро. Средствата ще бъдат осигурени чрез комбинация от различни източници и инструменти – както национални, така и европейски.
Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова обясни, че финансирането ще се реализира чрез микс от механизми, включително средства от българската държава, Европейския съюз, Социалния климатичен фонд, Фонда за декарбонизация и Фонда за справедлив преход. Тя подчерта, че специализиран фонд ще има ключова роля, като ще комбинира грантове, гаранции и кредити, за да мобилизира значително по-голям обем частни и публични инвестиции в сградното обновяване.
Първият приоритет на този фонд ще бъде насочен към обновяването на еднофамилните жилищни сгради, които досега често остават извън обхвата на мащабните програми. Очаква се още в рамките на годината да стартират първите конкретни процедури, насочени към този сегмент.
Поставените цели ще бъдат реализирани чрез комбинация от вече действащи програми, инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и втория етап на Националната програма за енергийна ефективност. По този начин ще се осигури приемственост и по-голяма ефективност на вложените средства.
Една от основните цели на плана е да се преодолее досегашната практика на краткосрочни мерки, които достигат до ограничен кръг от граждани, и вместо това да се изгради устойчив и предвидим пазар за сградно обновяване. Това включва създаване на дългосрочни механизми за финансиране и ясни правила за участие.
Предвижда се също изграждането на центрове за комплексно обслужване, които ще подпомагат гражданите и бизнеса във всички етапи – от подготовката на проектите, през осигуряването на финансиране, до тяхната реализация и отчетност. Целта е да се улесни достъпът до програмите и да се намали административната тежест.
Планът поставя акцент и върху подобряване на координацията между ключовите институции – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите, както и местните власти, които имат важна роля в изпълнението на политиките на терен.
В представянето на плана участие взеха и изпълнителният директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие Ивайло Алексиев, както и експертите, изготвили техническите анализи – Цвета Наньова от Българската фасилити мениджмънт асоциация и Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, които подчертаха значението на експертния подход и дългосрочната визия за успеха на инициативата.
Вашият коментар