Днес българите почитат обичая Баба Марта, който има хилядолетия история. На този ден всеки подарява на близките си специални амулети, наречени „мартеници“, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват единствено за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хората, дърветата и животните се украсяват с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят до 9 март – църковния празник на светите 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.
Мартениците са изработени от два пресукани конеца – червен и бял. В някои региони на страната конците са само червени, а в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Червеният цвят символизира жизнеността и силата на слънцето, докато белият представлява чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е символ на красота, а червеното – на жизненост, здраве и любов, както и на победа, живот и храброст.
Легендите разказват, че първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век. Тя чакала дълго време своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец, за да му предаде послание за здраве и любов.
Този древен, вероятно езически обичай се счита за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния, където се нарича „марцишор“ и се носи само от жени. В Северна Гърция мартеницата се носи само от децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете, като например в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но и в други балкански страни. През 2017 г. той беше включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония. Проф. д-р Албена Георгиева от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН участва в подготовката на кандидатурата.
В България има и интересни обичаи, свързани с мартениците. В района на Разград всяка домакиня мята червен плат на плодно дърво при изгрев слънце, „за да разсмее Баба Марта“. В Троянско стопанките връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките и по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.
Вашият коментар