, ,

Дебатът за украинците в Чехия: икономика, политика и европейска солидарност

На 19 февруари 2026 г. чешките медии съобщиха за публичен спор между председателя на парламента на Чехия и лидер на популистката партия Свобода и пряка демокрация (SPD) Томио Окамура и министъра на труда Алеш Юхелка. Поводът бе оценката за ролята на украинците на чешкия пазар на труда.

Юхелка подчерта, че украинските работници остават необходими за икономиката на страната и че привличането им следва да бъде подкрепено. Окамура обаче заяви, че заради притока на украинци заплатите в „обикновените“ професии са започнали да спадат. Според него през последните четири години реалните доходи са намалели с около 30%, докато броят на украинците е нараснал от 200 хиляди до близо 600 хиляди.

Чехия сред водещите страни в ЕС по прием на украинци

Към края на 2025 г. Чехия заемаше трето място в Европейския съюз по брой украинци с временна закрила и първо – спрямо броя на собственото си население. По данни на Министерството на вътрешните работи в страната живеят над 398 хиляди украински бежанци. Повечето от тях имат статут на временна закрила, който се подновява ежегодно в рамките на общоевропейския механизъм.

На 16 февруари 2026 г. коалиционното правителство, ръководено от министър-председателя Петр Фиала, одобри запазването на специалните дългосрочни разрешения за пребиваване на украинците. SPD се противопостави на решението с аргумента, че то предоставя преференции на украинските граждани в сравнение с други чужденци.

Политически контекст и символични жестове

Томио Окамура е известен от години като критик на ЕС и НАТО, противник на санкциите срещу Русия и на военната помощ за Украйна. Неговата позиция се вписва в по-широк евроскептичен и изолационистки дискурс. Един от първите му символични актове като председател на парламента бе свалянето на украинското знаме от сградата на институцията — жест, възприет от мнозина като знак за дистанциране от страна, която се противопоставя на руската агресия.

Публичните му изявления за „прекалено много чужденци“ и за предполагаемото влияние на украинците върху заплатите изграждат наратив на противопоставяне между чешките граждани и бежанците. В дългосрочен план подобна реторика може да допринесе за засилване на ксенофобските настроения и радикализация в обществото.

Икономическите реалности

В същото време пазарът на труда показва структурна зависимост на определени сектори от труда на украинци. В строителството, грижата за възрастни хора и здравеопазването украинските работници запълниха кадрови дефицит, който съществуваше още преди 2022 г. По оценки на икономисти тяхното присъствие допринася с около 1,2% годишно към растежа на БВП на Чехия.

Рязкото намаляване на броя им би създало допълнителен натиск върху социалната система, публичните финанси и бизнеса. В този смисъл тезата за „прекомерния“ брой украинци противоречи на реалните нужди на чешката икономика.

Европейското измерение

Подкрепата за украинците в Чехия е част от по-широката европейска стратегия за солидарност с държава, която се противопоставя на пълномащабна руска агресия. За ЕС това не е само хуманитарен въпрос, а и въпрос на сигурност. Украинците, които работят и плащат данъци в европейските страни, остават граждани на държава, която защитава източния фланг на континента.

Опитите за ограничаване или ревизия на механизмите за закрила могат да създадат вътрешни разделителни линии и да подкопаят принципите на европейската солидарност. В условията на хибридни заплахи подобни обществени напрежения могат да бъдат използвани за засилване на крайни политически сили и разпространение на дезинформационни наративи.

Повече от икономически спор

Дебатът за украинците в Чехия надхвърля рамките на краткосрочните икономически изчисления. Става дума за баланса между социалната стабилност, потребностите на пазара на труда и стратегическите интереси на Европа.

За европейската аудитория този случай е показателен: той демонстрира как миграционната политика, въпросите на сигурността и вътрешнополитическата конкуренция се преплитат — и как решенията на национално равнище могат да окажат влияние върху единството и устойчивостта на целия Европейски съюз.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *