Изявлението на премиера Роберт Фицо за предполагаем „шантаж“ от страна на Украйна по отношение на доставките на петрол прозвуча в момент, когато въпросите за разширяването на ЕС и подкрепата за Киев остават сред основните теми в европейския дневен ред. В думите си той на практика обвърза енергийните трудности с позицията на Унгария относно членството на Украйна в Европейския съюз.
Подобен подход създава опасен прецедент: технически и сигурностни проблеми, породени от войната, се представят като инструмент за политически натиск от страна на жертвата на агресия.
Кой печели от спирането на „Дружба“?
На 27 януари 2026 г. руските войски атакуваха нефтопровода „Дружба“, което доведе до спиране на транзита. За Кремъл това имаше няколко преки ползи: нанасяне на материални щети на Украйна, прекъсване на доставките на петрол за Европа, дискредитиране на Киев пред западните партньори и лишаване на Украйна от приходи от транзит.
Въпреки това публичната реторика на Будапеща и Братислава не се фокусира върху отговорността на Москва. Напротив, тя възпроизвежда аргументация, близка до кремълската, като поставя акцента върху действията на Украйна.
Енергийната зависимост като политически фактор
От 2022 г. насам Европейският съюз значително намали вноса на руски газ и петрол. Неравномерността на този процес обаче означава, че някои държави остават по-уязвими. Именно тази асиметрия позволява на Москва да използва енергетиката като инструмент за политическо влияние.
Позицията на унгарския премиер Виктор Орбан по отношение на Украйна отдавна се отличава с твърд тон, а изявлението на Фицо демонстрира политическа солидарност с Будапеща. Подобна координация увеличава риска от формиране на вътрешен блок, който може да забавя ключови решения на ЕС — от санкциите до преговорите за разширяване.
Какво означава това за европейското единство
За Европа е важно да запази ясно разбиране за причинно-следствените връзки: атаките срещу инфраструктурата са част от стратегията на Русия, насочена към изтощаване на Украйна и разединяване на Запада. Прехвърлянето на отговорността върху Киев само засилва тази стратегия.
Устойчивостта на ЕС в тази ситуация зависи от три фактора:
- По-нататъшна военна подкрепа за Украйна, включително засилване на нейната противовъздушна отбрана.
- Ускорена диверсификация на енергийните доставки.
- Запазване на санкционния натиск върху Русия.
Енергийната сигурност и политическото единство на ЕС днес са тясно взаимосвързани. Колкото по-бързо Европа се освободи от критичната зависимост от руските енергоносители, толкова по-малко възможности ще има Кремъл да използва енергетиката като инструмент за шантаж — и толкова по-устойчива ще бъде подкрепата за Украйна по пътя ѝ към Европейския съюз.
Вашият коментар