На 11 февруари 2026 г. руският външен министър Сергей Лавров заяви, че ако Гренландия бъде милитаризирана и там бъдат създадени военни възможности, „насочени срещу Русия“, Москва ще предприеме „адекватни контрамерки, включително военно-технически“. В същото време той подчерта, че позицията на Русия е Арктика да остане зона на мир и сътрудничество.
Изявлението идва на фона на нова вълна от дебати около стратегическия статут на Гренландия — автономна територия на Дания — след многократните изказвания на президента на САЩ Доналд Тръмп за намерението му да установи контрол над острова.
Гренландия в центъра на глобалното съперничество
Тръмп твърди, че Дания не е направила достатъчно за защитата на Гренландия и че стратегически разположеният и богат на природни ресурси остров е от ключово значение за сигурността на САЩ. Според него контролът върху Гренландия е необходим за разгръщането на системата за противоракетна отбрана „Златен купол“, за осигуряване на достъп до критично важни суровини и за ограничаване на влиянието на Русия и Китай в Арктика.
След среща с генералния секретар на НАТО Марк Рюте в Давос Тръмп заяви, че споразумение относно Гренландия е близо до сключване и ще има дългосрочен характер. В Европа обаче подобни изказвания предизвикаха безпокойство — най-вече заради риска Вашингтон да използва твърди инструменти на натиск, включително военни.
Датският министър-председател Мете Фредериксен на 22 януари напомни за суверенитета на Кралство Дания и очерта „червени линии“ в евентуални преговори. В същото време тя не изключи възможността за обсъждане със САЩ на засилено сътрудничество по сигурността в Арктическия регион.
Сигналът на Москва: баланс между „мир“ и заплахи
Изявлението на Лавров е ясен сигнал, че Москва внимателно следи американските планове за Гренландия и се стреми да влияе върху арктическия дневен ред. Формулировката за „зона на мир и сътрудничество“ цели да избегне пряка конфронтация с администрацията на Тръмп. В същото време споменаването на „военно-технически мерки“ демонстрира готовност за силов сценарий.
Този баланс позволява на Кремъл да остави пространство за преговори с Вашингтон, като едновременно демонстрира твърдост пред вътрешната аудитория. Руската дипломация често съчетава призиви за стабилност с реторика на възпиране, което създава възможност за бърза ескалация без формална промяна на политическия курс.
Арктическото измерение на войната срещу Украйна
В контекста на продължаващата война срещу Украйна изявлението на Лавров се вписва в по-широкия кремълски наратив за „обкръжаването на Русия“. Москва последователно изгражда образ на многопосочна заплаха — не само от страна на НАТО в Европа, но и от други стратегически направления, включително Арктика.
Пренасянето на дискусията в арктическото измерение може да се разглежда и като опит за отклоняване на вниманието от отговорността на Русия за агресията срещу Украйна. Вместо фокус върху войната Кремъл се стреми да представи себе си като страна, реагираща на „провокации“. В международното информационно пространство това може да размива яснотата на оценките за ролята на Москва като държава агресор.
Защо Арктика е стратегическа за Русия — и за Европа
За Русия Арктика не е периферия, а стратегически център. Регионът осигурява значителна част от добива на енергоносители, контрол върху Северния морски път и е база на Северния флот и ключови компоненти на ядреното възпиране. В руската стратегическа мисъл Арктика се разглежда като пространство на дългосрочно глобално съперничество — най-вече със САЩ, а все по-често и с Китай — за ресурси, транспортни маршрути и влияние.
Затова всяка активност на други държави в региона се възприема от Москва като предизвикателство към нейните позиции и може да бъде използвана като аргумент за по-нататъшна милитаризация.
За Европа това означава, че Арктика постепенно престава да бъде зона на ограничено сътрудничество въпреки общото напрежение през последните години. Тя все повече се превръща в поле на стратегическа конкуренция, което пряко засяга сигурността на Северна Европа, трансатлантическите отношения и единството на НАТО.
Предизвикателство за европейската сигурност
Думите на Лавров са предупреждение, че Москва е готова да използва военна реторика дори по отношение на отдалечени и формално стабилни региони. За европейските държави това означава необходимост внимателно да разграничават декларациите за „мир и сътрудничество“ от реалните стратегически намерения.
През следващите години именно Арктика може да се превърне в един от ключовите тестове за способността на Европа да съчетава възпиране, диалог и защита на собствените си интереси в новата фаза на глобално съперничество.
Вашият коментар