На 9 февруари 2026 г. български медии съобщиха за откриването край село Кладница (област Перник) на обект, който според гражданското сдружение „БОЕЦ“ е свързан с руската частна военна компания „Вагнер“.
По думите на лидера на организацията Георги Георгиев територията е била засилено охранявана, достъпът – силно ограничен, а на място са присъствали лица с облекло и отличителни знаци на „Вагнер“. Според активистите върху сградата са били поставени както руският флаг, така и символиката на ЧВК „Вагнер“. „БОЕЦ“ заяви, че незабавно е подало сигнал до Министерството на вътрешните работи за наличието на въоръжени лица със символика на структура, която е под санкции от страна на САЩ и ЕС.
Ако тази информация бъде потвърдена, случаят няма да бъде просто вътрешен инцидент, а въпрос със сериозно значение за сигурността на целия Европейски съюз.
От „сивата зона“ до територията на ЕС
Частната военна компания „Вагнер“ възникна като неформален инструмент на руските силови структури, тясно свързан с военното разузнаване (ГРУ), и бе използвана от Кремъл в операции, при които Москва се стремеше да избегне пряка отговорност.
Наемниците на „Вагнер“ действаха в Сирия, Централноафриканската република, Мали и други държави в Африка, съчетавайки военна подкрепа за режими с контрол върху природни ресурси. Във войната срещу Украйна „вагнеровците“ изиграха ключова роля в боевете за Бахмут, като бяха обвинявани в особена жестокост и сериозни нарушения на човешките права.
След бунта на Евгений Пригожин през юни 2023 г. и смъртта му през август същата година структурата претърпя трансформации, но нейните мрежи, логистика и кадри не изчезнаха. В редица държави „Вагнер“ е обявена за престъпна или терористична организация.
Потенциалното физическо присъствие на структури, свързани с „Вагнер“, на територията на държава членка на ЕС би означавало качествено ново равнище на риск.
България: политическата нестабилност като уязвимост
Ситуацията в България е особено чувствителна на фона на продължителна политическа нестабилност. През последните пет години страната премина през осем предсрочни парламентарни избори. Честата смяна на правителства затрудни изработването на дългосрочна стратегия в областта на сигурността и външната политика.
България навлиза в нова предизборна кампания в условията на засилена обществена поляризация – среда, която е благоприятна за външна намеса.
Предстоящите избори могат да отворят път към ясно проевропейско управление начело с коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“. В същото време проруски сили, включително партия „Възраждане“, разглеждат вота като възможност за радикална промяна на външнополитическия курс на страната. Допълнителен фактор е потенциалната поява на нов политически проект, свързан с бившия президент Румен Радев, който често е определян като политик с проруски позиции.
В този контекст дори ограничено присъствие на структури, свързани с руски силови мрежи, придобива ясно политическо измерение.
Руският натиск: от дезинформация към силов фактор
В българското общество исторически съществува сравнително високо ниво на симпатии към Русия. Това затруднява изграждането на устойчив консенсус относно подкрепата за Украйна и санкционната политика на ЕС.
Москва активно използва тези нагласи чрез медии, социални мрежи и псевдопатриотични наративи. Европейската комисия нееднократно е посочвала, че дезинформационните кампании на Кремъл в България имат системен и координиран характер и са насочени не само към влияние върху избори, но и към подкопаване на доверието в демократичните институции.
В по-широк план действията на Русия се вписват в модела на хибридна война срещу ЕС – съчетание от информационни операции, политическа намеса, подкрепа за радикални движения, корупционни схеми и използване на енергийна зависимост.
Информацията за възможен обект, свързан с „Вагнер“, обаче подсказва потенциален преход от предимно информационно-политическо влияние към силово измерение.
Какви биха могли да бъдат сценариите?
Не става дума непременно за открито военно присъствие. В Африка „Вагнер“ често действаше чрез охрана на обекти, обучение на силови структури, подкрепа за определени политически актьори или създаване на атмосфера на страх и нестабилност.
В европейски контекст това може да означава:
- провокации или инциденти с цел засилване на усещането за хаос;
- неформална охрана на спорни икономически или логистични обекти;
- натиск върху граждански активисти;
- непряка подкрепа за радикални политически групи.
Комбинацията от подобни действия с предизборен процес създава особено опасен сценарий – ситуация, при която външната намеса е трудна за доказване юридически, но води до сериозна ерозия на общественото доверие.
Предизвикателство за София, Брюксел и НАТО
Българските власти следва незабавно да проведат прозрачно и публично разследване на информацията за обекта край Кладница. Мълчанието или забавянето биха засилили подозренията и общественото напрежение.
За ЕС и НАТО този случай не бива да се разглежда като изолиран инцидент. Ако структури, свързани с „Вагнер“, действително функционират на територията на държава членка, това би било сигнал, че Москва е готова да тества границите на допустимото директно в рамките на Съюза.
Засилването на контраразузнавателните способности, наблюдението на мрежите за влияние, защитата на изборния процес и координацията между съюзниците трябва да бъдат сред приоритетите.
България не е периферия на Европа. Тя е външна граница на ЕС и НАТО в Черноморския регион. И случващото се днес там може да се окаже индикатор за методите, с които Русия ще се опитва да влияе върху европейската сигурност утре.
Вашият коментар