Съобщенията за задържането на двама пристанищни работници в Хамбург по подозрение за саботаж срещу кораби на Военноморските сили на Германия се превърнаха в поредния епизод от нарастващ брой инциденти, които все по-често карат европейските столици да говорят за реалността на хибридната война на собствена територия.
На 3 февруари 2026 г. германските медии съобщиха, че правоохранителните органи на ФРГ, с подкрепата на Евроюст, са задържали граждани на Румъния и Гърция, работещи в пристанището на Хамбург. По данни на Федералната прокуратура на Германия, през 2025 г. двамата са извършвали целенасочени манипулации на няколко кораба, предназначени за Военноморските сили на ФРГ, които са се намирали на територията на корабостроителница. Претърсвания са били извършени не само в Хамбург, но и в Румъния и Гърция, което веднага придаде на случая трансгранично измерение в сферата на сигурността.
Сред установените действия са изсипване на над 20 килограма чакъл в двигателя на един от корабите, повреждане на тръбите за подаване на прясна вода, сваляне на капаците на горивните резервоари и изключване на елементи от корабната електроника. Саботажът е бил открит едва по време на проверка преди първото излизане на корветата Emden през януари, когато корабът е трябвало да отплава към Кил. При други обстоятелства последствията биха могли да бъдат значително по-сериозни.
Защо именно корвети клас 130?
Корветата Emden е една от петте нови кораба клас 130, поръчани от Бундесвера през 2017 г. в рамките на програма на стойност около два милиарда евро. Основната им задача е морско наблюдение и засилване на присъствието на Германия и НАТО в Балтийско море. Именно този регион все по-често се разглежда от експертите като потенциална зона на пряка конфронтация между Русия и Запада.
Балтийско море има стратегическо значение за Алианса: през него преминават важни търговски маршрути, енергийна инфраструктура и линии на военна логистика. В същото време Русия открито възприема засиленото присъствие на НАТО в региона като заплаха за собствените си интереси. В този контекст опитите за повреждане или забавяне на въвеждането в експлоатация на нови кораби изглеждат логични от гледна точка на военностратегическия разчет.
Хибридна война без официално обявяване
Въпреки че официалното разследване все още не е посочило поръчителите на саботажа, в политическите и експертните среди по сигурността все по-често се изразяват предположения за възможна намеса на руските специални служби. От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. германски политици, военни и контраразузнавателни служби нееднократно са заявявали за системна хибридна активност на Руската федерация срещу Германия и нейните съюзници.
Става дума не само за кибератаки или шпионаж, но и за саботажи, диверсии и използване на агенти на влияние. Инцидентът в Хамбург се вписва добре в тази по-широка картина на натиск върху държави, които подкрепят Украйна, без да се стига до пряка военна ескалация.
Съществен елемент е и вероятното използване на т.нар. „еднократни агенти“ — лица без формална връзка с държавата-поръчител. Привличането на пристанищни работници от други държави членки на ЕС значително усложнява доказването на участието на специални служби и намалява политическите рискове за организаторите. Именно тази тактика, по оценки на европейските служби за сигурност, все по-често се използва от Русия в рамките на хибридна война, която се води в „сивата зона“ между мир и открит конфликт.
Уязвимостта на гражданската инфраструктура
Особено внимание в този случай привлича изборът на самото място за диверсия. Корабостроителниците, пристанищата и логистичните възли са част от отбранителната екосистема, но често имат по-ниско ниво на защита в сравнение с военните бази. Именно поради това те се превръщат в привлекателни цели за скрити атаки. Дори неуспешен саботаж може да подкопае доверието в сигурността на критичната инфраструктура, да доведе до допълнителни финансови разходи и да забави изпълнението на отбранителни програми.
В дългосрочен план подобни действия са насочени към изтощаване на противника — психологическо, икономическо и институционално — без преминаване на „червената линия“, която би могла да предизвика твърд военен отговор.
Отговорът на Берлин и по-широкият европейски урок
Реакцията на германските власти показва ясно осъзнаване на мащаба на проблема. Инициативата на министъра на правосъдието Стефани Хубиг за промени в Наказателния кодекс, насочени срещу лица, които изпълняват диверсионни задачи в полза на чужди държави, представлява опит за адаптиране на правната система към условията на хибридна война. Подобен подход може да се превърне в пример и за други държави членки на ЕС.
В същото време Министерството на вътрешните работи на Германия подчертава необходимостта от по-бързо откриване на прикрити атаки, координирани от чужбина. Планираното създаване на нов междусекторен център има за цел да подобри обмена на информация между полицията, контраразузнаването и военните структури.
Инцидентът в Хамбург не е просто наказателно дело, а стратегическо предупреждение. Той показва, че хибридните заплахи все по-често са насочени към конкретни, на пръв поглед „цивилни“ елементи от отбранителната инфраструктура. За НАТО и Европейския съюз това означава необходимост от интегриране на защитата на такива обекти в общата стратегия за възпиране — чрез тясна международна координация и модернизирани правни инструменти.
Вашият коментар