На втори февруари българите отбелязват един уникален празник, свързан с древни езически обичаи и традиции. Този ден е известен под различни имена в различните региони на България: Ихтима, Петловден, Петеларовден, Петелковден и Свети Черна. Основният елемент на празника е жертвоприношението на петел, което символизира плодородие и защита на мъжките потомци.
Традиции и обичаи
Жертвоприношение на петел
Основната традиция на този ден включва жертвоприношение на петел. Петелът се коли на къщния праг от млад юноша, наречен “петелар”, който не е имал сексуална връзка. След като заколи птицата, той прави кръстен знак с кръвта на петела по челата на момченцата в къщата и по външните страни на вратите.
Символика на частите на петела
Главата на петела се поставя на портата, краката му се хвърлят на покрива на къщата, а перата се запазват за кадене на болни или урочасани хора. Част от петелите пера се използват за украса на “колуни” – вид знамена.
Приготвяне на храна
Петелът се сварява цял и от месото му се приготвя гозба. Освен това, жените в къщата месят кравайчета и правят баница или зелник. Част от петела и кравайчетата се раздават за здраве.
Регионални различия
В някои региони, като Странджа, жените колят черен петел за здравето на децата, независимо от техния пол. Местните вярвания гласят, че Свети Евтим, чийто ден е на 2 февруари, предпазва от детски паралич и епилепсия.
Значение на празника
Празникът на втори февруари е посветен на мъжката рожба и има дълбоки корени в българската култура и традиции. Той съчетава елементи от езическите вярвания и християнските обичаи, като подчертава важността на семейството и защитата на децата.
Вашият коментар