България изостава в създаването на Национална депозитна система за връщане на бутилки и кенчета, която вече е доказала своята ефективност в много страни от ЕС. Въпреки дългите преговори между бизнеса и екоминистерството, едва сега, в края на мандата на настоящото Народно събрание, депутатите от БСП внесоха предложения за промени в Закона за управление на отпадъците. Показателно е, че измененията се внасят от народни представители, а не от министерството, което води до заобикаляне на общественото обсъждане.
Основните проблеми според бизнеса са свързани със структурата и собствеността на оператора, който ще управлява системата. Предложението за държавен депозитен оператор е най-малко използваният и най-малко ефективен модел в Европа. Проектозаконът предвижда операторът да бъде публично предприятие, което предполага държавна собственост или контрол. В други държави операторите обикновено са независими и управлявани от юридически лица с нестопанска цел.
Друг проблем е включването на оползотворяващите и рециклиращи организации като равноправен партньор в оператора, въпреки че те не са задължена индустрия и са в конфликт на интереси. Финансирането на системата ще се осъществява чрез такси от производители и вносители, както и от непотърсени депозити и приходи от продажба на събраните опаковки.
Депозитът ще се начислява отделно от цената на продукта и ще се възстановява на потребителите при връщане на празни опаковки. Търговците ще бъдат задължени да следят за етикетирането и да предоставят информация за начисления депозит. Операторът ще управлява системата, ще осигурява оборудване за обратно приемане на опаковки и ще организира събирането им.
Въпреки че законопроектът предвижда справедливо и равно участие на всички заинтересовани страни, липсата на конкретни дялови разпределения и възможността за държавен контрол предизвиква недоволство у бизнеса.
Вашият коментар