Очакваното повишение на температурите от утре крие сериозни рискове за движението по пътищата и за хората, които се придвижват пеша. След продължителния период с траен студ и отрицателни стойности дори през деня, страната влиза в фаза с опасни метеорологични условия, свързани с температурна инверсия. За това предупреди главен асистент д-р Красимир Стоев от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
По думите му по-топли въздушни маси от юг ще преминат над силно изстиналата повърхност. Очакваните валежи първоначално ще бъдат от сняг, но бързо ще се превърнат в дъжд заради по-високите температури във височина.
Най-рискова остава ситуацията в Горнотракийската низина, където има реална опасност от заледявания. Комбинацията от дъжд и замръзнал асфалт създава условия за т.нар. „черен лед“ – тънък, почти невидим слой лед, който се образува за секунди и е изключително опасен за шофьорите.
Топлият фронт ще задържи температурите над нулата през деня до края на седмицата и началото на следващата. Валежите ще намалеят за кратко след утрешния ден, но според синоптиците това ще бъде временно затишие.
Краят на януари и началото на февруари се очертават като динамичен период. Прогнозите сочат засилено влияние на средиземноморски циклони, които носят обилни валежи и рязка смяна на времето – от дъжд и сняг до нови студени нахлувания. Не е изключено в края на месеца температурите отново да паднат под минус 13 градуса.
Въпреки надеждите за по-ранна пролет, дългосрочните прогнози за февруари 2026 г. показват типично зимен сценарий – с повече валежи и трайно ниски температури. Това означава допълнително натоварване за пътната инфраструктура и енергийната система поне още няколко седмици.
Според д-р Стоев настоящият студ не достига историческите рекорди, но изпитва способността ни да се адаптираме към резките промени във времето. За сравнение той припомня, че през януари 1893 г. в София са измерени минус 32 градуса, а най-ниската температура у нас остава минус 38,3 градуса, отчетена в Трън през 1947 г.
Вашият коментар