На 17 януари църквата почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм. Животът му преминава в пост и молитва. В 20-годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светеца беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена.
В народния календар на българите Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс, започващ ден по-рано с празника “Южници-верижници” или “Петрово въже”. Празнува се за здравето на домашните животни и се отбелязва първото пролетно затопляне, поради което животните се изкарват на улицата. Жените не работят, а мъжете не впрягат добитъка.
Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на св. Атанас. Според вярванията, всички болести се събират на Антонов ден, а на Атанасов тръгват по хората. В българските вярвания двамата братя Антон и Атанас се представят като ковачи, затова са и покровители на ковачите и железарите.
Антоновден е наричан още Лелинден и Чумин ден – празникът е свързан с предпазване от болести, особено от чумата. Светецът често е наричан “баща на чумата”, тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник. Поради това има редица забрани за жените: не се докосва вълна, не се варят боб, леща, царевица и варива, не се плете и шие.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, които се дупчат с масур или вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. Питките се мажат с петмез или мед и се раздават на близки и съседи за здраве, като една се оставя на тавана за “лелята”.
На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, а тя се крие в дявола. В други райони денят се отбелязва с първото пролетно затопляне и изкарването на животните на улицата.
Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик и пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
Имен ден празнуват: Антон, Антония, Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Драгостина, Тончо, Тонка, Тонко, Тоня, Тони и производни на латинското “Антониус”, което означава „безценен“.
Вашият коментар