На 3–4 октомври Чехия ще избира нов парламент. На пръв поглед това изглежда като чисто вътрешнополитическо събитие в една от държавите в Централна Европа. Но в условията на руската война срещу Украйна и хибридната агресия на Москва срещу ЕС и НАТО резултатите от тези избори могат да окажат влияние върху цяла Европа. Те ще определят не само посоката на развитие на Чехия, но и устойчивостта на европейската общност пред засиления натиск на Кремъл.
Днешната опозиция в Прага представлява опасна смесица от популизъм, радикализъм и проруска реторика. ANO, SPD и Stačilo! не предлагат реални решения на обществените проблеми, а по-скоро експлоатират страховете, умората и икономическите трудности на гражданите. Тяхната цел е власт на всяка цена – дори ако това поставя под риск сигурността на Чехия и на Европейския съюз.
Правопопулистката SPD на Томио Окамура залага на антимигрантски, антиевропейски и антиизточноевропейски лозунги. Нейният основен слоган – Czexit, излизане на Чехия от ЕС – напълно съвпада с интересите на Кремъл. Подобен сценарий би бил подарък за Москва: отслабен ЕС, подкопан санкционен натиск и сигнал за крехкостта на европейското единство. Зад призивите за „възвръщане на суверенитета“ обаче се крие очевидна заплаха: останала извън силна Европа, Чехия би се изправила сама срещу глобалните предизвикателства – именно това, към което се стреми Москва.
Всъщност реториката на SPD няма нищо общо със защитата на страната. Това е по-скоро политическа сделка – да се жертват националните интереси срещу власт и влияние. Русия доказва своята агресивност с конкретни действия, включително последните атаки с дронове на територията на Полша. Затова всякакви „мирни инициативи“ от страна на Окамура звучат като фактическа покана Кремъл отново да диктува правилата в Централна Европа.
Не по-малко показателна е позицията на Катержина Конечна – лидер на комунистите и на левопопулисткото движение Stačilo!. В нейните изявления звучат почти същите аргументи като в руската пропаганда: критика на санкциите, призиви за договаряне с Москва, съмнения относно необходимостта от подкрепа за Украйна. Остава впечатлението, че наративите за Stačilo! се пишат не в Прага, а в Кремъл.
Създава се парадоксална ситуация: в държава, преживяла съветската окупация през 1968 г., се намират политически сили, готови отново да я поставят под кремълски диктат. Наистина ли чехите са забравили „Пражката пролет“ и съветските танкове?
Особено тревожна е възможността за съставяне на парламентарна коалиция между ANO и SPD. В такъв случай властта ще попадне в ръцете на Андрей Бабиш и Томио Окамура – политици, чиято реторика и действия обслужват интересите на Москва. Това е нова версия на старата стратегия на Кремъл: вместо танкове – пари, пропаганда и политически манипулации. Но целта остава същата – да се лиши Чехия от правото сама да определя своето бъдеще.
Опозиционните партии прикриват истинските си мотиви с декларации за „загриженост“ към гражданите, но реално целят да използват властта за лична изгода и за засилване на руското влияние в Европа. Ако мнозинство получат политическите сили, които преповтарят кремълските тези, последствията ще се усетят не само в Прага, но и в Брюксел, Берлин и Париж. Става дума не за демокрация – а за власт на всяка цена, дори цената да е бъдещето на чешката държава.
Вашият коментар