Допълнителните споразумения към трудовия договор често пораждат неясноти – задължени ли сме да ги подпишем, можем ли да поискаме промени или дори е възможно да получим нов документ без наше знание?
Съгласно Кодекса на труда, всяка промяна в трудовото правоотношение е допустима само при писмено съгласие между двете страни – за определен или неопределен срок. Това е уредено в чл. 119 КТ.
Чрез такъв анекс могат да бъдат коригирани различни параметри на договора – мястото на работа, длъжността, продължителността на договора, размерът на заплатата, дължимият платен отпуск, работното време и други условия.
При безсрочните трудови договори законът въвежда специална гаранция: те не могат да бъдат преобразувани в срочни, освен ако самият служител изрично и писмено заяви това свое желание.
От друга страна, ако договорът е срочен или за непълно работно време, работникът има право да поиска промяна в посока договор за неопределен срок или на пълно работно време. Такова искане може да се отправи след изтичане на изпитателния срок.
Ако работодателят откаже промяната, той е длъжен да отговори писмено и мотивирано в срок до един месец, освен ако служителят не е отправял подобно предложение повече от два пъти в рамките на една година.
Вашият коментар