Въпреки проевропейската си реторика, политическият блок „Алтернатива“, който участва в парламентарните избори в Молдова, е част от по-широка хибридна стратегия на Кремъл. Целта му не е толкова да спечели властта, колкото да създаде легитимен канал за руски политически и институционален натиск в парламента и да получи възможност да блокира ключови решения в интерес на Москва. Блокът се стреми да играе ролята на „златна акция“ – позиция, която може да наклони баланса на силите, без да доминира официално.
Зад фасадата на неутралност, баланс и технокрация стоят добре познати политически фигури с дългогодишни връзки с проруски среди. Сред тях са кметът на Кишинев Йон Чебан, бившият главен прокурор Александру Стояногло, бившият премиер Йон Кику и политическият стратег Марк Ткачука. Чебан, основател на Националното алтернативно движение (MAN), открито критикува западната политика на Молдова, призовава към диалог с Русия и наскоро бе включен в списъка на лица със забрана за влизане в Шенгенското пространство. Стояногло, като кандидат за президент, демонстрираше лоялност към Кремъл, а предизборният му щаб беше подкрепян от лица, санкционирани от ЕС. Кику, известен със своето сътрудничество с Додон, поддържаше договори с „Газпром“ и насърчаваше диалог с Тираспол. Ткачук от години защитава антизападна линия и съветската версия на „молдовска идентичност“.
„Алтернатива“ подсилва своето влияние чрез регионални механизми, особено активна в Гагаузия и Приднестровието – региони с традиционно силни проруски настроения. Там действат местни организации, медии и бизнес структури, които осигуряват финансиране и разпространяват посланията на блока. В Приднестровието ключова роля има бизнес мрежата около Вадим Новрузов, чрез която се насочват средства към кампанията. В Гагаузия особен интерес представлява телевизионният канал GRT, който има установени връзки с руски медии.
Особено внимание „Алтернатива“ обръща на молдовската диаспора в ЕС, която традиционно е проевропейски настроена. Използвайки умерена, „балансирано проевропейска“ реторика, блокът се стреми да привлече разочаровани избиратели. Кампанията се води активно в социалните мрежи и чрез стари организационни мрежи на Партията на социалистите и „Шор“. В редица европейски градове дейността се координира от лица, които по-рано са били въвлечени в купуване на гласове и все още са обект на разследвания в Молдова.
Влиянието на „Алтернатива“ не се изчерпва с изборния процес. Блокът функционира като част от по-голяма система, включваща бизнес интереси, медийни платформи, граждански организации и псевдоекспертни структури. Всички тези елементи целят да изградят контролирана среда, в която проруското послание се представя като „неутрален анализ“ или „обществено мнение“. Освен това блокът активно привлича местни лидери – кметове, държавни служители, ректори – които създават илюзия за независимост и технократизъм, но всъщност подсилват руското присъствие зад кулисите.
Въпреки своя модерен облик, „Алтернатива“ не предлага нов път, а представлява преродена версия на стари схеми за влияние, адаптирани към новите реалности. Кремъл не залага на победата на една партия, а на разпокъсване на парламента и възможност за блокиране на стратегически решения чрез контрол върху малцинството. В крайна сметка, Молдова не е изправена пред избор, а пред предизвикателство – да разпознае новата форма на старата заплаха, маскирана като обновление.
Вашият коментар