Предложените промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) предизвикват сериозни опасения сред експертите и неправителствените организации, занимаващи се с прозрачността и отчетността на властта. Според Програма Достъп до Информация (ПДИ), тези промени могат да създадат значителни пречки за достъпа до обществена информация и да предоставят инструменти на властимащите за прикриване на неудобни данни.
Министерството на електронното управление, ръководено от Валентин Мундров, е изготвило проектозакона с цел да се адаптира българското законодателство към Европейския акт за управление на данните (АУД). Този регламент на ЕС има за цел да улесни споделянето и повторното използване на данни от публичния сектор, включително както лични, така и нелични данни. Въпреки това, начинът, по който се въвеждат тези промени, предизвиква съмнения и критики.
Една от основните критики е свързана с факта, че промените се въвеждат в частта на закона, която урежда правото на достъп до информация, вместо в частта за повторно използване на информацията. Освен това, проектът е пуснат за обществено обсъждане в разгара на лятото, което също буди подозрения. ПДИ подчертава, че за първи път от 25 години не са били консултирани при изготвянето на проекта, въпреки техния дългогодишен опит и експертиза в областта.
Адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, посочва, че промените включват неясна препратка към членове 6-9 от Общия регламент за защита на данните (GDPR), докато член 87 от GDPR, който изисква съгласуване на публичния достъп до официални документи с правото на защита на личните данни, остава невъведен. Освен това, без мотиви се предлагат изменения в активното публикуване на информация, включително премахване на съществуващи задължения, което е в ущърб на правото на гражданите и обществения интерес.
Кашъмов също така подчертава, че удължаването на срока за разглеждане на искания за повторно използване на информация от 14 дни на 2 месеца, с възможност за удължаване с още 30 дни, е неоправдано и ще затрудни достъпа до информация. Включването на нови определения за “достъп”, “данни”, лични и нелични данни също предизвиква опасения, тъй като може да създаде правен хаос и да предостави на властимащите инструменти за прикриване на информация.
В заключение, предложените промени в ЗДОИ предизвикват сериозни опасения относно прозрачността и отчетността на властта в България. Експертите предупреждават, че ако тези промени бъдат приети, те могат да доведат до значителни затруднения за гражданите и медиите при получаването на обществена информация и да предоставят на властимащите средства за прикриване на неудобни данни.
Вашият коментар