Жертвоготовността на участниците в Илинденско-Преображенското въстание остава в българската история като символ на съпротива и борба за свобода, вдъхновяваща бъдещите поколения. Преди 122 години, през горещото лято на 1903 г., в Македония и Тракия са сформирани чети, които се борят за осъществяването на чл. 23 от Берлинския договор, предоставящ политическа автономия на тези региони. Тези чети отхвърлят властта на Османската империя и защитават идеалите за свобода и национално обединение.
На историческия конгрес на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в местността Петрова нива е приет план за въстание и въстанически щаб. Масовият характер на въстанието води до освобождаването на значителни територии, населени с българи, и обявяването на Странджанската република. Въпреки краткото й съществуване, тя остава важна част от българската история.
Въстанието е разгромено, а територията разорена, но въстаниците продължават да защитават населението, което се изтегля към Княжество България. Честванията в Петрова нива бяха под патронажа на президента Румен Радев и присъстваха множество официални лица и общественици.
Вашият коментар