В Народното събрание се обсъждат промени в Семейния кодекс, които предвиждат въвеждането на автоматично споделено родителство дори при липса на съгласие между родителите. Това означава, че детето ще прекарва равни периоди от време с всеки родител, независимо от обстоятелствата, включително желанието на самото дете, разстоянието между жилищата на родителите и нивото на конфликтност в отношенията им.
Според социолога д-р Дона Пикард, която представи позицията си на пресконференция в БТА, тези изменения могат да засегнат над половин милион деца в България. Промяната е представена като мярка за регулация на родителските права при семейни конфликти, но поражда сериозни дебати относно нейната целесъобразност и потенциални последици.
Адвокат Райна Аврамова подчерта, че принципно никой не е против споделеното родителство като концепция. То се счита за най-добрия модел за отглеждане на дете, когато между родителите има разбирателство. Проблемът според нея възниква, когато законодателството задължи прилагането му без оглед на индивидуалните семейни обстоятелства. “При липса на конфликт родителите могат да постигнат доброволно споразумение относно упражняването на родителските права. В противен случай, принудителното споделено родителство може да доведе до допълнителни конфликти, от които страдат най-вече децата”, поясни тя.
Д-р Пикард изрази опасения, че проектозаконът се базира на отделни конкретни случаи, но може да доведе до промени, които засягат всички деца, отглеждани от един родител. Според нея, дори съдебни решения, постановени в миналото, биха могли да бъдат преразгледани, ако новите разпоредби влязат в сила.
Експертите подчертават, че успешното споделено родителство изисква стабилна социална среда, в която детето расте защитено. Организацията „За споделено родителство“ изрази мнение, че активното участие на двамата родители е от ключово значение за емоционалното и психологическо развитие на детето. „Истинското споделено родителство не е механично разпределение на времето, а зряло партньорство и споделена отговорност“, посочват те.
От фондацията обръщат внимание на дискриминацията спрямо децата, родени извън брака, които в момента не разполагат със същите правни защити на семейното жилище. Те настояват за законодателни реформи, които да премахнат необходимостта родителите да се конкурират за родителски права, като в момента в 90% от случаите съдът предоставя минимален режим на контакт на единия родител – средно четири дни месечно. България вече е осъдена девет пъти в Европейския съд по правата на човека в Страсбург за нарушаване правото на детето на равнопоставени родители.
Още през декември 2024 г. ГЕРБ-СДС внесоха законопроект за изменение на Семейния кодекс, който цели да регламентира споделеното родителство. Според заместник-председателя на парламентарната група Деница Сачева, предложението предвижда родителите да имат възможност да определят режима на родителските си права чрез предварително споразумение. В случай на липса на съгласие, съдът ще взема решение за разпределението на времето, пътуванията в чужбина и режима на общуване с детето.
„Само през 2023 г. в България бяха сключени над 21 000 брака и регистрирани над 9000 развода. В много от тези случаи децата стават жертва на ожесточени спорове между родителите“, коментира Сачева, като добави, че споровете около пътуванията в чужбина и времето, прекарано с всеки родител, често водят до сериозни конфликти, които се отразяват негативно на детето.
На 26 декември 2024 г., в Деня на бащата, граждани организираха протест пред Министерския съвет в подкрепа на законодателни промени, които да гарантират равнопоставеност между родителите при отглеждането на деца след раздяла. Според адвокат Йорданка Бекирска, сега действащият закон поставя родителите в конфликт, тъй като съдът трябва да избере „по-приоритетния родител“, вместо да насърчава споделената отговорност.
Тя подчерта, че настоящата практика в България води до ситуация, при която единият родител – най-често бащата – получава минимално време за контакт с детето, а другият родител носи основната тежест на грижите. Според нея, промяната в закона трябва да бъде насочена към гарантиране на баланс между правата и задълженията на двамата родители.
Обсъжданията по темата ще продължат, като се очаква разискванията да бъдат разширени с участието на експерти, юристи и граждански организации. Въпросът за автоматичното споделено родителство остава един от най-спорните в контекста на реформата на семейното законодателство, като неговото бъдещо прилагане ще има значително отражение върху правата на децата и семейните отношения в страната.
Вашият коментар