Вече два дни общественото внимание е приковано към вандалските прояви по време на съботния протест на „Възраждане“ срещу въвеждането на еврото. Грозните сцени не бяха изненада – напротив, можеха да бъдат предвидени и предотвратени. За съжаление, в България политическата памет често е краткотрайна, а уроците от миналото не се използват, за да се избегнат бъдещи кризи.
На 21 май 2023 г. в София се проведе т.нар. „Поход за мир“, в който освен граждани участваха и представители на „Възраждане“ и БСП. Шествието с руски знамена завърши пред сградата на Европейската комисия (ЕК) на ул. „Раковски“, където протестиращите замеряха фасадата с червена боя. Този епизод напомня на събитията от последния протест – разликата е, че този път агресията бе насочена не само срещу институционални сгради, но и срещу органите на реда.
На 22 януари 2025 г. лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заяви в парламента:
„Няма да допуснем България да влезе в еврозоната незаконно. Ще ви подпалим, ако трябва.“
По време на съботния протест тази заплаха намери своето отражение – макар и в символична форма чрез горящи чучела, пламъците все пак бяха налице.
И все пак властите се оказаха „изненадани“. МВР разполага с достатъчно инструменти, за да предотврати ексцесиите, особено когато има ясни сигнали, че те ще се случат. В миналото сме виждали сходни сценарии – партия „Атака“ следваше подобен модел на провокации, преди да залезе от политическия небосклон, заменена от „Възраждане“.
Фактът, че органите на реда не реагираха адекватно, е показателен. В миналото, когато МВР имаше подчертан интерес да гарантира обществения ред, се прилагаха сериозни мерки – тежко оборудвана полиция, контролно-пропускателни пунктове, превантивни арести. През лятото на 2020 г. антиправителствените протести срещу ГЕРБ бяха посрещнати с организирана полицейска блокада.
Сега – липса на щитове, каски, тактически указания. Дори самите полицаи пострадаха заради неадекватното ръководство. Последваха обещания за „цялата строгост на закона“, а прокуратурата се включи със заканата за снемане на депутатски имунитети – но всичко това след факта.
Големият печеливш от ситуацията е „Възраждане“. Те показаха, че могат безнаказано да организират крайни акции, като същевременно трупат политически дивиденти сред своите поддръжници.
Но по-важният въпрос е защо протестите срещу еврото намират толкова широка подкрепа? Отговорът е в комуникационния провал на управляващите.
На фона на манипулациите и дезинформацията за еврото, правителството не прави нищо, за да убеди гражданите в ползите от приемането на единната валута. Вместо ясна разяснителна кампания, се чуват сухи икономически аргументи за трансакции и превалутиране.
Членството в еврозоната е официална политическа цел на България, но самото ѝ осъществяване изисква обществено доверие. Без целенасочена комуникация и работа с хората, резултатът ще бъде само нарастващо недоволство и хаос – както вече наблюдаваме.
Вашият коментар