Регистърът на хазартно уязвимите лица, една от малкото ефективни мерки в борбата с тежката хазартна зависимост у нас, беше сериозно отслабен след законодателни промени, приети по инициатива на Йордан Цонев (ДПС) и настоящия финансов министър Теменужка Петкова (ГЕРБ). В резултат на тези изменения, влезли в сила през май 2024 г., повече от 10 700 души са се отписали или служебно са били заличени от регистъра, показват данни на Националната агенция за приходите (НАП), получени от Mediapool.
От създаването си през декември 2022 г. регистърът, поддържан от НАП, постепенно разширяваше обхвата си, предоставяйки защита на уязвими лица, които доброволно се вписват, за да бъдат ограничени от достъп до казина, игрални зали и онлайн хазарт. С намаляването на задължителния престой в регистъра от две години на едва 30 дни обаче, тенденцията се обръща, а според експерти това съкращаване на срока сериозно компрометира ефективността на мярката.
Законодателните изменения, приети незабелязано на фона на по-мащабните дебати около забраната за хазартна реклама в медиите, бяха мотивирани с аргументи за защита на индивидуалните права. Вносителите заявиха, че доброволното включване в регистъра не бива да се възприема като принудителна мярка, а лицата трябва да имат свободата да избират колко дълго да останат в него.
На практика обаче, намаляването на срока води до рязък ръст на отписванията, като в някои случаи самите хазартни оператори активно информират клиентите си, че могат да се отпишат и да възобновят играта си, предлагайки им бонуси.
Специалисти в областта на зависимостите и борещи се с хазартната си пристрастеност лица предупреждават, че рязкото намаляване на задължителния престой в регистъра подкопава ефекта му. Според тях, зависимите от хазарт се нуждаят от продължителен период, за да изградят устойчивост и да ограничат вредното поведение.
„Когато си зависим, ти трябва време, за да избледнее желанието за игра и да се възстанови контролът над импулсите ти“, коментира активист от платформата „Живот след хазарта“, който е преодолял собствената си зависимост.
По международните стандарти минималният престой в подобни регистри е между 5 и 6 месеца, като през този период лицата следва да имат достъп до безплатна психологическа и медицинска помощ, финансирана с постъпления от хазартния сектор.
Бившият председател на Държавната комисия по хазарта, адв. Димитър Терзиев, смята, че законовият срок в България следва да бъде поне 3 до 6 месеца. По думите му двугодишният период е прекалено дълъг за хора, които не получават лечение, но 30 дни са недостатъчни, за да има реален ефект върху зависимите.
Освен проблемите с регистъра, експерти критикуват и факта, че държавата все още не е приела ключови наредби за ограничаване на хазартните рискове. Въпреки че законът изисква от 19 септември 2024 г. да бъдат въведени механизми за лечение на включените в регистъра лица, към момента това не е изпълнено поради забавяне от страна на Министерството на финансите и Министерството на здравеопазването.
Сред неизпълнените мерки са регулации за контрол върху времето, прекарано в онлайн залагания, лимитиране на загубите и максималния размер на залозите. Друга забавена наредба трябва да регламентира автоматичното вписване на лица, получаващи социални помощи, в регистъра на уязвимите, за да се предотврати разпиляването на средства, предназначени за жизнени нужди.
Към 18 февруари 2025 г. в регистъра са вписани 42 939 души, което е значително по-малко от очакваното, ако не бяха направени законодателните промени. Според НАП много от вписаните веднага подават заявления за заличаване след изтичане на 30-дневния срок, което показва, че мерките не работят ефективно.
Експертите предупреждават, че ако държавата не предприеме спешни действия за възстановяване на адекватни срокове за престой в регистъра и за осигуряване на реална терапевтична помощ, мащабът на хазартната зависимост в България ще продължи да нараства.
Вашият коментар