По време на дискусията „Иновативни терапии и диагностика: Какво ни обещава бъдещето в лечението на рака“, организирана от Българското онкологично научно дружество (БОНД) с подкрепата на „Амджен България“, експерти подчертаха значението на биомаркерите в онкологията. Събитието, проведено в зала Event Space 2020, бе посветено на предстоящия Световен ден за борба с рака, който тази година преминава под мотото „Обединени в своята уникалност“.
„Лечението на рака трябва да бъде съобразено с индивидуалните характеристики на всеки пациент. В България онкологичните грижи вече са на високо ниво – от профилактиката и ранната диагностика до съвременните терапии и проследяването. В световен мащаб онкологичните заболявания засягат около 20 милиона души годишно, като смъртността достига 10 милиона. Добрата новина е, че у нас пациентите имат достъп до иновативни методи за диагностика и лечение. Внедряването на биологичните терапии и биомаркерната диагностика значително подобри прогнозата за болните“, заяви проф. Асен Дудов, председател на БОНД и представител на Международния съюз за контрол на рака (UICC) в България.
„Единственият утвърден скринингов метод за рак на белия дроб е нискодозовата компютърна томография. Той е предназначен за хора над 50 години, които са пушили интензивно в продължение на десетилетия. Изкуственият интелект вече играе важна роля в подобряването на образната диагностика, подпомагайки по-прецизното разчитане на резултатите“, обясни доц. Веселка Стойнова, ръководител на Клиниката по образна диагностика в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Младост.
Проф. Светлана Христова, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“, подчерта значението на патоанатомичните изследвания. „Нашата роля е да анализираме тъканни проби и да определим дали едно образувание е доброкачествено или злокачествено. Това подпомага лекарите в избора на най-ефективното лечение.“
„Ракът е генетично заболяване и изследването на биомаркерите е от решаващо значение за избора на правилната терапия. В България съществуват добри възможности за провеждане на тези тестове, но важното е, че онкологът трябва да ги назначи според индивидуалните характеристики на пациента. Резултатите от изследването са налични в рамките на 5 до 10 дни, а генетичният контрол ни позволява да предложим най-доброто лечение“, обясни проф. Алексей Савов, директор на Националната генетична лаборатория.
Според статистиката в България годишно се диагностицират между 4300 и 4400 нови случая на рак на белия дроб, което го нарежда на второ място по честота при мъжете след рака на простатата и при жените след рака на гърдата. „За съжаление, това е най-смъртоносното онкологично заболяване, а основни рискови фактори остават тютюнопушенето и замърсяването на въздуха. Въпреки добрия достъп до медицински грижи, хората често отлагат посещението при специалист. Симптоми като продължителна кашлица или кръвохрак не бива да бъдат игнорирани“, подчерта проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологичното отделение в МБАЛ по белодробни болести „Иван Рилски“.
Той допълни, че изкуственият интелект вече се използва за по-прецизна диагностика. „В някои изследвания компютърни алгоритми успяват да идентифицират рак на белия дроб с 97% точност и дори да откриват свързани с болестта генетични мутации.“
За намаляване на риска от белодробен рак проф. Костадинов препоръча спиране на тютюнопушенето, избягване на пасивното пушене, здравословно хранене и физическа активност.
Развитието на иновативните терапии и персонализираната медицина дава надежда за по-добро бъдеще в борбата с онкологичните заболявания. Специалистите са категорични, че биомаркерите и генетичните изследвания ще играят все по-важна роля в избора на най-ефективно лечение за всеки пациент.
Вашият коментар