На 3 февруари Православната църква отдава почит на Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица. Този ден следва празника Сретение Господне, отбелязван на 2 февруари, и е посветен на двамата праведници, свързани с представянето на Младенеца Иисус в храма.
Според преданието Симеон Богоприимец бил един от 70-те учени преводачи, които по поръчение на египетския цар Птолемей II Филаделф (285–246 г. пр.Хр.) превели Стария завет от еврейски на гръцки език. В народния календар този ден е известен като зимния Симеоновден, който има свое лятно съответствие – 1 септември, когато празнуват и всички, носещи името Симеон.
Зимният Симеоновден, подобно на празника Зимна Богородица, е свързан с вярвания и обичаи, насочени към защита на дома и плодородието. Особено внимание му отдават младите невести, майките и бременните жени. Вярвало се е, че първият гост, който влезе в къщата на този ден, предвещава дали ще се ражда повече мъжки или женски добитък. В някои райони Симеоновден се нарича и Симеон Бележник, защото според народните поверия този ден „белязва“ хората, оставяйки им рани и белези. По тази причина било забранено да се използват остри предмети.
Трети февруари се счита за третия от поредицата „вълчи празници“, през които се избягвали определени дейности, за да не разгневят вълците и да не нападат стадата. В този ден било забранено да се работи с вълна, да се изхвърля пепел или смет навън. Народната традиция повелява още да не се дава нищо на заем и да не се изнасят вещи от къщата, за да не „излезе берекетът“.
Периодът 1, 2 и 3 февруари е познат в българския фолклор като Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Те са свързани с редица обредни забрани – жените не предат, не тъкат, не плетат и не перат. Спазването на тези традиции е било смятано за начин да се предпази семейството и добитъкът от болести и беди.
Вашият коментар