Депутатите от ПП-ДБ предлагат промени в Закона за задълженията и договорите, с които да се намали размерът на т.нар. законна лихва при просрочия. Предложението предвижда тя да бъде редуцирана от настоящия размер (ОЛП + 10%) до ОЛП + 8% за юридически лица и ОЛП + 4% за физически лица.
Сегашният закон, приет през 50-те години на ХХ век, вече не отговаря на съвременната социално-икономическа среда, посочват вносителите. Настоящата формула за изчисление на законната лихва е в сила от 1994 г., когато Министерският съвет определя размера ѝ на ОЛП + 10%. Според депутатите обаче този размер е прекомерно висок, особено предвид ниските лихвени проценти по банковите кредити.
Те предлагат диференциран подход, който да защити по-уязвимите групи, като гражданите с ниски доходи и дребните предприемачи. Често тези групи натрупват дългове поради неплатени битови сметки, а високите наказателни лихви могат значително да утежнят финансовото им положение, превръщайки дълга в почти невъзможен за изплащане. Освен това вносителите отбелязват, че законодателството на ЕС определя минимален праг за надбавката от 8%, който почти всички държави членки са възприели, с изключение на България.
Това е третият опит на ПП-ДБ да прокарат подобна промяна. През 2021 и 2022 г. бяха внесени сходни предложения, но времето не стигна за разглеждането им поради краткия живот на парламентите. По това време основният лихвен процент (ОЛП) беше 0%, което правеше законната лихва 10% годишно. С покачването на ОЛП от края на 2022 г. (достигайки 3.22% в момента), законната лихва нарасна до 13.22% годишно. Това утежнява положението на гражданите и фирмите, като за всеки ден забавяне на плащанията се начислява наказателна лихва.
При предишните опити за намаление на законната лихва до ОЛП + 4% за граждани, Българската народна банка (БНБ) изрази несъгласие. Според нея подобна промяна противоречи на европейската директива за борба със забавените плащания, която определя минимален праг от 8%. БНБ предупреди също, че по-ниският размер на законната лихва за физически лица може да я направи по-ниска от договорната лихва по редовните кредити, което би стимулирало просрочия и увеличаване на необслужваните задължения.
Вашият коментар