Европейският съюз планира да удвои производството на вятърна енергия до 2030 г. Еврокомисарят по енергетика Кадри Симсон обяви планове за улесняване на процедурите за получаване на разрешителни, за да се ускори реализирането на нови проекти, които в момента са в застой, съобщи NOVA.
До 2030 г. се очаква възобновяемите източници да съставляват между 42.5% и 45% от енергийния микс на ЕС. За да се постигне тази цел, ще е необходимо значително разширяване на броя на вятърните турбини. В България обаче тази перспектива все още изглежда далечна, а предложенията за нови вятърни паркове често предизвикват оживени обществени дебати.
Темата за развитието на вятърната енергия в страната поражда разногласия между политици, еколози и експерти. Въпреки това интересът от страна на инвеститорите остава висок. В Североизточна България, например, заявените инвестиционни намерения надхвърлят 2000 мегавата, което според проф. Валентин Колев, председател на Българската браншова камара на енергетиците, е ясен знак за потенциала и ефективността на този вид енергия.
Към момента в България функционират 175 вятърни парка, които произвеждат едва около 1.5% от електроенергията в страната, сочат данни на Електроенергийния системен оператор. Всички тези мощности са наземни, но експертите са на мнение, че изграждането на вятърни паркове в морето, т.нар. офшорни централи, предлага още по-големи възможности. Проф. Колев подчертава, че те осигуряват по-добро използване на инсталираната мощност и могат да увеличат общото производство на енергия.
Въпреки това, в България все още няма дори пилотни проекти за вятърни централи в морето. Разширяването на вятърната енергия често е обект на спорове и дезинформация, свързани с екологични, политически и социално-икономически въпроси. Сред основните критики е твърдението, че вятърните турбини са опасни за прелетните птици, отбелязват енергийни специалисти.
Вашият коментар