Ивановден – Празникът на Свети Йоан Кръстител и българските обичаи.

На 7 януари Православната църква отбелязва деня на Свети Йоан Кръстител – последния пророк от Стария завет, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е познат сред народа като Ивановден.

Свети Йоан се ражда шест месеца преди Христос. Родителите му, Закария и Елизавета, били в напреднала възраст, когато архангел Гавраил известил на Закария, че ще имат син.

Йоан Кръстител е наричан Предтеча заради това, че предсказва идването на Христос и подготвя хората с проповедите си. Според Евангелието той става известен с проповедническата си дейност в Юдея и Галилея. На 30 години започва да проповядва, обяснявайки, че е изпратен от Бога, за да подготви хората за месията. Той призовава към покаяние и кръщава с вода като символ на духовно пречистване.

На 34 години Йоан е арестуван и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът му, белязан от духовна чистота, както и мъченическата му смърт, го превръщат в символ на святост. В иконографията Свети Йоан често е изобразяван с камилска вълна, кожен ремък и ангелски криле, които подчертават моралното му достойнство. В лявата си ръка държи свитък с надпис: „Покайте се, защото царството небесно е близо“.

В България традицията на обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои области този обичай е дори по-силно изразен. Най-често се извършва за младоженците от кума или девера, което го свързва със следсватбените ритуали. Момите и младите мъже също се къпят, както и имениците.

В Югозападна България обредът включва и къпане на младоженки и малки момичета до една година. Освен това хората си разменят подаръци, посещават се и се събират около празнична трапеза. Свети Йоан се почита като покровител на кумството и побратимството, затова кумците носят на кумовете кравай, вино и месо, а всички сядат на обща трапеза.

Традиционните ястия за празника включват варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка и свинско със зеле.

Ивановден бележи и края на периода, в който новогодишните маскирани дружини обикалят. В някои региони коледарите водят своя „цар“ на чешмата, за да го окъпят, след което той устройва угощение. Ритуалът завършва с празнично хоро, което слага край на коледуването.

На този ден празнуват имен ден всички с имената Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво и Ивона.