През 2024 г. пълномащабната агресия на Русия срещу Украйна остана една от основните теми в световните медии. Надеждите на онези, които смятаха, че изминалата година ще донесе видимо предимство на една от страните, не се оправдаха. Онези, които очакваха бързото падане на Киив и постигането на обявените от Владимир Путин цели на „Специалната военна операция“ на руската армия, бяха разочаровани. Онези, които се надяваха, че Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) ще освободят всички окупирани територии в източната и южната част на страната, също останаха огорчени.
Кореспондентът на руската служба на „Гласът на Америка“ Анна Плотникова разговаря с украински експерти и разбра как те оценяват основните резултати от 2024 година за своята страна.
„Само в края на годината Западът отмени ограниченията върху използването на далекобойни ракети“
Украинският политолог, кандидат на политическите науки Олеся Яхно смята, че най-важното събитие от миналата година е фактът, че страната продължи смело да се противопоставя на руската агресия. „Почти три години война са много трудни за понасяне. И този статукво, когато Украйна не загуби, но и не спечели, е разтеглен във времето. Но фактът, че Украйна запази своята държавност с подкрепата на ключови западни съюзници, може да се отнесе към положителните явления“, казва тя в разговор с кореспондента на руската служба на „Гласът на Америка“.
Като важно постижение експертът определя и продължаването на процеса на интеграция на Украйна в западните междудържавни структури.
„Украйна започна процедурата за присъединяване към ЕС, договорен е определен график. А ако говорим за военния аспект, можем да отбележим това, че Украйна започна да произвежда собствено оръжие. И както каза Володимир Зеленски в новогодишното си обръщение, 30% от всичко, което е използвано на бойното поле, се произвежда в Украйна. Съвместното производство, когато се влагат западни пари и западни технологии, но в същото време продукцията се произвежда в Украйна — това дава резултати“, подчертава Олеся Яхно.
Според нея, ако този процес продължи, в бъдеще украинската държава няма да има нужда да иска разрешение да използва оръжия, произведени на нейна територия, срещу цели, които се намират дълбоко в държавата агресор.
Основният негатив за Украйна, по мнението на Олеся Яхно, е, че Западът на стратегическо ниво доста бавно взема решения за подпомагане на Украйна. Макар да стана ясно, че само спирането на горещата фаза на войната не е достатъчно за установяването на справедлив мир, политическата решимост на западните лидери по отношение на визията за архитектурата на сигурността в следвоенния период все още липсва.
„Само в края на годината Западът отмени ограниченията върху използването на далекобойни ракети. Доста време отне на Конгреса да вземе решение за помощ на Украйна и чак след президентските избори администрацията на Джоузеф Байдън се опита да използва одобрените средства, които са на разположение“, развежда ръце Яхно.
Именно тази предпазлива и непоследователна политика не позволи да се спре войната, а напротив, породи хибридни предизвикателства за самия Запад: „Въпреки че това можеше да се избегне, ако имаше по-голяма решимост по отношение на конфронтацията (с Русия) и по-бързо, едномоментно предоставяне на военна помощ на Украйна“, смята експертът.
А в края на коментара си Олеся Яхно отбелязва още един положителен фактор за Украйна: „Иран, като съюзник на Русия в нейните агресивни действия, беше значително отслабен през тази година, до голяма степен благодарение на действията на Израел, който нанесе решителен удар на прокси силите на Иран — „Хизбула“ и „Хамас“. И като цяло тактическите авторитарни съюзи бяха силно отслабени“.
„В момента виждаме колко е изтощена Русия“
Олександър Коваленко, военнополитически анализатор от групата „Информационна съпротива“, подробно разглежда Срещата на върха за мир, която беше свикана в средата на юни 2024 година по инициатива на Украйна.
„Оценявам това събитие с позитивна гледна точка, тъй като Украйна успя да обедини голям брой държави в рамките на Срещата на върха. Там беше подписан общ меморандум и това се оказа доста добра инициатива, въпреки че не всички участници сложиха подписа си, както се очакваше. Но има перспектива за по-нататъшно развитие (на този процес) с участието на по-широк кръг участници, които биха могли да станат посредници в процеса на установяване на мир“, казва той в разговор с кореспондент на руската служба на „Гласът на Америка“.
Като пример Коваленко посочва Индия, която предложи своята инициатива за поддържане на мира през втората половина на миналата година. В общи линии, по мнението на експерта, проведената в Швейцария Среща на върха се оказа положително явление, което привлече вниманието на световната общност към войната в Украйна и перспективите за нейното прекратяване при справедливи условия, т.е. с оглед на интересите на Украйна. „За нас е много важно да предадем нашата гледна точка на международната общност при осъществяването на каквито и да било мирни планове“, подчертава експертът.
Беше обявена и втора Среща на върха за мир, но досега тя не е свикана. Според Коваленко причината е проста: беше замислено на нея да присъства руска делегация. „Имаше опити да бъде привлечена Русия в това събитие като непосредствен участник, дори да се абстрахира от срещите с украинската страна. Чрез подобно мероприятие се предполагаше, че на РФ ще бъдат предадени определени тези, условия и точки, по които ще бъде възможно да се стигне до някакво споразумение. Но Русия ясно демонстрира категоричното си нежелание да участва в такъв формат и възниква въпросът — а накъде да се върви?“, чуди се Олександър Коваленко.
Събеседникът на „Гласът на Америка“ припомня, че в основата на меморандума, подписан по време на първата Среща на върха, са заложени някои точки от Мирния план на Володимир Зеленски, по-специално признаването на международно утвърдените граници към края на 1991 година и пълната размяна на военнопленници. Другите точки пък, според оценката на Олександър Коваленко, предполагат прекратяване на войната при условията на Украйна. „На Русия беше даден такъв шанс, но тя не се възползва от него. Въпреки това, 2025 година по редица външнополитически въпроси ще стане изключително неприятна и тревожна за Русия“, смята обозревателят на групата „Информационна съпротива“.
През последните месеци в политическите и експертните среди все по-често се обсъжда възможността за т.нар. „корейски вариант“, т.е. Русия да запази завзетите от нея украински територии, а контролираната от Киив част от страната да получи крупни западни инвестиции, международни гаранции за сигурност и да продължат преговорите за присъединяването ѝ към ЕС, като не е изключено дори членство в НАТО.
Този вариант обаче, според Коваленко, е абсолютно неприемлив не само за Украйна, но и за международната общност. „Нуждаят ли се САЩ и бъдещият американски президент Тръмп от още един замразен конфликт? И то съвсем не е такъв конфликт, какъвто е между Северна и Южна Корея. Тук е съвършено различен формат и ако някой на Запад не разбира това, Путин няма да спре, той се нуждае от пауза. Путин може да се съгласи на временно замразяване и да симулира прекратяване на огъня, но възникват цяла поредица от въпроси. В изнасилената руска конституция Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска област са вписани като части на Руската федерация. Но нито една от тях до момента не е напълно завзета от руските окупационни войски. Дори Луганска област, която е най-много окупирана, не е напълно завзета — Билогоривка на границата на Луганска и Донецка област все още се намира под контрола на украинските отбранителни сили“, посочва експертът.
И допълва, че ако става дума за варианта на замразяване на активната фаза на войната по линията на съприкосновение, то тази линия минава и през Курската област на Руската федерация. „И което е важно: ако активната фаза на военните действия бъде спряна, РФ ще има възможност да акумулира потенциал. В момента виждаме колко е изтощена Русия, въпреки че тя се опитва да напредва в отделни области, всичко това са конвулсии. Ако се обърнем към статистиката и разгледаме данните от мониторинговите групи, ще видим, че запасите на Русия, които са останали от съветско време — танкове, бронирани машини, артилерия и т.н. — са почти напълно изчерпани. През 2024 година РФ е понесла такива човешки загуби, каквито не е претърпявала в историята си през последните 30 години, а от Втората световна война насам СССР никога не е претърпявал такива загуби“, твърди Олександър Коваленко.
И резюмира: „Ако Русия има поне още една година за пауза, тя ще може да възстанови всичко, което е останало по наследените от нея складове, до такава степен, че след година поредното възпаление на „нарцистичното либидо“ на Путин ще доведе не само до възобновяване на войната с нова сила и нови ресурси, които ще трябва да бъдат унищожени от нулата, но и до неговите амбиции за страните от НАТО. Не вярвам, че балтийските държави и Полша например могат да се чувстват в безопасност. Съществуват рискове дори за Финландия. Затова възниква въпросът: кой ще спечели от прекратяването на огъня, за което се говори? На практика никой, освен Русия, която ще може да възстанови своя потенциал.“
„Политическото решение, че Украйна ще бъде член на Европейския съюз, вече е взето“
Игор Петренко, доктор на политическите науки и експерт от аналитичния център „Обединена Украйна“, оценява помощта на западните страни за Украйна като „значителна, но недостатъчна“.
„Нашите партньори страдат от комплекс, който бих нарекъл „страхуване от ескалация“. Дори има и термин „управляема ескалация“. Автор на този термин е (съветникът на президента на САЩ по националната сигурност от 2021 година — АП) Джейк Съливан. Ето защо те (американците) предоставиха както непосредствена финансова, така и военна помощ, но тя никога не беше достатъчна, за да промени реално ситуацията“, казва украинският политолог.
И пояснява: „Тази помощ беше достатъчна, за да се предпази Украйна от загуба, но не беше достатъчна, за да настъпят промени първо на бойното поле“.
В същото време Петренко отбелязва, че най-лошите прогнози за развитието на ситуацията при пълномащабна война на Русия срещу Украйна не са се сбъднали. „Очакваше се, че 2024 година ще бъде тъжна година (за Украйна), че САЩ няма да предоставят помощ, че европейските партньори ще я намалят, помним края на 2023 — началото на 2024 година, когато се обсъждаше дали Америка ще предостави помощ за нас. Но началото на 2025 г. засега не предвещава големи неприятности, защото САЩ са отпуснали суми за финансова и военна помощ, а краят на кадидатстването на Байдън беше белязан от щедра подкрепа. И аз мисля, че това не е само желание на Байдън, а съгласувана позиция на страните, защото Тръмп разбира, че Русия не е готова да води преговорен процес само в определената от нея координатна система, която той вижда“, смята украинският експерт.
Що се отнася до европейските партньори на Киив, според думите на Игор Петренко, те са направили много, за да подобрят собствените си отбранителни способности. „Не разделям отбранителните способности на ЕС и Украйна, защото политическото решение, че Украйна ще бъде член на Европейския съюз, вече е взето, въпреки че остава път, който ще отнеме пет —шест години, за да стане пълноправен член на ЕС. Но ние вече участваме в много проекти в областта на отбраната. Имаме много добро сътрудничество със скандинавските страни — Дания, Норвегия, Швеция и Финландия. Обменяме опит с тях, а те имат огромен отбранителен потенциал, и по моя информация, на европейците ще им трябват три — четири години, за да достигнат паритет с Руската федерация в производството на необходимите оръжия в количество. От гледна точка на качеството предимството е на страната на нашите партньори, но от гледна точка на количеството — не, особено като се има предвид, че Северна Корея работи на страната на Русия“, обяснява украинският експерт.
И продължава, че Украйна е вдъхновена от фактите за назначението на Кая Калас и Андрюс Кубилюс на високи постове в политическите структури на ЕС, защото те са известни с проукраинската си позиция.
„Следващата цел на Руската федерация може да бъдат балтийските държави. Нека дори не става дума за пряк сблъсък, а за провокации, изявления. Затова повтарям — получихме значителна помощ от нашите партньори, но за съжаление тя все още е недостатъчна, за да можем да спрем настъплението на руските войски. И това остава актуална задача през 2025 година“, обобщава Игор Петренко.
Източник: руската служба на „Гласът на Америка“
Вашият коментар