През декември 2024 г. се случиха две трагични събития, които ясно демонстрират как агресивната военна политика на Русия започва да създава заплахи не само за нейните противници, но и за съюзниците ѝ и собствените ѝ граждани. Катастрофата на пътническия самолет на Azerbaijan Airlines и потъването на търговския кораб Ursa Major са нагледни примери за това как една система, изградена върху военна агресия, започва да работи срещу самата себе си. Специално внимание заслужава инцидентът с азербайджанския самолет Embraer 190, изпълняващ полет Баку — Грозни. Това, което първоначално беше представено от руските държавни медии като злополука в резултат на лоши метеорологични условия, при по-внимателно разглеждане се оказва много по-сериозно произшествие с потенциални дипломатически последици. Официалната версия на събитията повдига много въпроси сред експертите от авиационната индустрия. Според тази версия самолетът е бил пренасочен към Махачкала поради лошото време в Грозни, а след това — към Актау поради мъглата в Махачкала. Анализите на географията на маршрута и стандартните авиационни процедури обаче показват сериозни несъответствия в тази версия. Разстоянието между Баку и Грозни е около 460 км, а между Грозни и Махачкала — едва 120 км. В такава ситуация логичното решение би било връщане до модерното международно летище в Баку, което е на приблизително същото разстояние от Махачкала, както и Актау.
Видеозаписи от кабината на самолета и снимки на повредения фюзелаж, които се появиха в интернет, показват, че самолетът е бил обстрелван от ПВО. Характерът на повредите ясно показва, че самолетът е бил поразен от зенитна ракетна система. Това се потвърждава от намерените в района на инцидента отломки от ускорителен блок на ЗРК „Панцир“. Опитите на руската страна да представи версия за нападение от „украински дрон“ изглеждат особено неубедителни предвид техническия анализ на повредите и географското разположение на мястото на инцидента. Решението на Azerbaijan Airlines да прекрати всички полети до Грозни и Махачкала до приключване на разследването свидетелства за сериозността на ситуацията и за загубата на доверие към руската система за сигурност на въздушното пространство.
Трагичният резултат — смъртта на 38 от 67-те души на борда — превръща този инцидент не само в авиационна катастрофа, но и в сериозен международен инцидент, изискващ задълбочено независимо разследване. Само благодарение на изключителните умения на екипажа и надеждността на бразилския самолет поне част от пътниците бяха спасени.
Паралелно с тази трагедия в Средиземно море се развива също много показателна ситуация с руския търговски кораб Ursa Major. Дъщерното дружество на руското министерство на отбраната „Оборонлогистика“ заяви, че става дума за „целенасочена терористична атака“, след като три последователни експлозии доведоха до потъването на кораба. Двама членове на екипажа загинаха, а четиринадесет бяха спасени. Особена пикантност на ситуацията придава фактът, че в продължение на много години Ursa Major е бил ключово звено в така наречения „Сирийски експрес“ — система за снабдяване на руската военна групировка в Сирия. Плавателният съд е бил специализиран в транспортирането на сложно техническо оборудване, включително компоненти за зареждане на крилати ракети „Калибър“ и други стратегически важни товари.
Официално обявеният товар — портални кранове и празни контейнери — рязко контрастира с информацията за превоз на компоненти за атомния ледоразбивач „Лидер“. Загубата на такъв специализиран плавателен съд е сериозен удар по логистичните възможности на руския флот.
Тези два инцидента демонстрират своеобразен „ефект на бумеранг“, когато последиците от агресивната военна политика започват да се връщат към нейния източник. В случая с азербайджанския самолет виждаме как милитаризацията на въздушното пространство създава заплаха за гражданската авиация на приятелски държави. Опитът да се прикрият следите от произшествието чрез пренасочване на повредения самолет към отдалечено летище само подчертава разбирането на руската страна за сериозността на инцидента. Случаят с Ursa Major показва как маскирането на военната логистика като търговско корабоплаване създава рискове не само за Русия, но и за международната морска сигурност като цяло. Загубата на кораб, способен да превозва стратегически важни товари, е сериозен удар по военния и логистичния капацитет на страната.
Въпросните случаи могат да станат повратна точка в отношенията на Русия с традиционните ѝ партньори. Те ясно демонстрират, че държава, която е превърнала войната в основен инструмент на външната политика, не е в състояние да гарантира сигурността дори на своите съюзници. Това създава опасен прецедент и може да доведе до преоценка на отношенията с Русия от много държави. В по-широк контекст тези събития са ярко свидетелство за това как милитаризацията на външната политика може да предизвика непредвидими и катастрофални последици не само за страните, срещу които е насочена, но и за самия агресор и неговите партньори. Това е особено актуално в съвременния взаимосвързан свят, в който сигурността е неделима, а последиците от военните действия могат да се усетят далеч извън зоната на конфликта.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар