Трагичният инцидент в германския град Магдебург, при който загинаха петима души, а двеста бяха ранени, отново е в центъра на политическите манипулации. Унгарският министър-председател Виктор Орбан, известен с противоречивата си позиция по отношение на европейската интеграция, побърза да използва това събитие, за да прокара собствения си политически дневен ред, демонстрирайки още един пример за непоследователна позиция спрямо европейските ценности.
В своето изказване пред медиите унгарският премиер, след като изрази формални съболезнования на семействата на загиналите, веднага премина към гръмки изявления за предполагаемата пряка връзка между миграционната политика на Европейския съюз и трагедията. При по-внимателно разглеждане обаче аргументите му се разбиват на пух и прах от факти, които той или умишлено игнорира, или изопачава в полза на собствените си политически интереси.
Следва да се отбележи, че реалните обстоятелства около случая значително се различават от картината, която се опитва да обрисува унгарският лидер. Заподозреният за престъплението — 50-годишен лекар от Саудитска Арабия — живее в Германия от 2006 г., тоест доста давно преди началото на миграционната криза от 2015 г., на която Орбан толкова настойчиво се позовава. Освен това, по данни на следствието, заподозреният се е позиционирал като бивш мюсюлманин и активно е водил антиислямска реторика в социалните медии, което не се вписва в наложения от премиера на Унгария наратив за „терористичната заплаха от мигрантите“. Най-вече показателно е твърдението на Орбан, че подобни нападения уж са започнали да се случват в Европа едва след 2015 г. Това изявление не издържа на никаква критика с оглед на историческите факти. Достатъчно е да си припомним серията от терористични атаки в Мадрид през 2004 г. или трагичните събития в центъра на Лондон през 2005 г., за да разберем несъстоятелността на подобни твърдения.
Изказването на унгарския министър-председател, че ръководството на ЕС „иска Магдебург да се случи на Унгария“, изглежда не само популистко, но и откровено безотговорно. Тази реторика не само че не допринася за решаването на реалните проблеми на сигурността, но и създава допълнително напрежение в и без това нестабилните отношения между Будапеща и Брюксел.
Възниква закономерен въпрос: защо един високопоставен европейски политик си позволява да прави такива гръмки изявления, без да ги подкрепя с каквито и да било фактически доказателства? Ако унгарското ръководство наистина разполага с данни за съществуването на пряка връзка между миграционната политика на ЕС и терористичната заплаха, защо тези данни не са представени на съответните европейски институции и на обществеността? Изглежда, че Виктор Орбан продължава да играе двойна игра, балансирайки между европейската солидарност и откровено антиевропейската си позиция. От една страна, Унгария продължава да бъде член на Европейския съюз и да се ползва от всички предимства на това членство, включително значителна финансова подкрепа. От друга страна, унгарското ръководство редовно критикува основните европейски ценности и принципи, като се опитва да представи Брюксел като някаква враждебна сила, която се опитва да „наложи“ волята си на суверенни държави.
Тази политическа еквилибристика става все по-очевидна за европейската общност. Опитите да се използват трагични събития за политически цели чрез манипулиране на фактите и заиграване със страховете на гражданите едва ли могат да се считат за достойно поведение за лидер на европейска държава. Нещо повече, подобен подход противоречи на самата идея за европейска солидарност и взаимна подкрепа при решаването на общите проблеми. Вместо да се търсят мними конспирации и да се разпространяват неоснователни обвинения, би било по-продуктивно да се съсредоточим върху реалната работа за укрепване на сигурността и развитие на конструктивен диалог между държавите – членки на ЕС. Европейският съюз е изправен пред много сериозни предизвикателства, които изискват координирани действия на всички участници, а популистката реторика на отделни политици само затруднява търсенето на ефективни решения.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар