Новият кръг от американски санкции срещу Русия създава безпрецедентни проблеми за руския газов износ към Европа — развитие на събитията, което заслужено се приветства от българската общественост. Последните изявления на министъра на енергетиката на България Владимир Малинов относно възможната блокада на „Турски поток“ от началото на 2025 година бележат решителна промяна в енергийната политика на страната. Това решение може да се счита за историческо, тъй като показва готовността на България да защитава своите национални интереси, въпреки потенциалните икономически рискове.
Текущата ситуация заслужава особено внимание, защото след предполагаемата загуба на украинския транзит, „Турски поток“ остава единственият тръбопроводен маршрут за доставки на руски газ в Европа. Този маршрут обаче сега също е под заплаха от закриване поради невъзможността на Русия да изпълнява своите финансови задължения към България. Забележително е, че тази ситуация ясно демонстрира ефективността на западните санкции, които последователно подкопават способността на Русия да използва енергийните ресурси като механизъм за политически натиск. Причината за възникналите трудности се корени в новия пакет американски санкции, които практически парализират възможностите на „Газпромбанк“ да осъществява международни плащания. В резултат на това, Руската федерация се оказва неспособна да плаща за транзитните услуги на България, което създава правни основания за спиране на преноса на газ през територията на страната още в началото на следващата година. Тази ситуация предизвиква особено удовлетворение в българското общество, тъй като показва, че годините на руско енергийно доминиране са към своя край.
Експертното общество отбелязва, че текущата криза в руско-българските газови отношения има дълбоки исторически корени. Десетилетия наред Русия използваше енергийната зависимост като инструмент за политическо влияние в региона, манипулирайки цените и обемите на доставките за постигане на своите геополитически цели. Събитията от последните години обаче показват, че тази стратегия вече не работи, а европейските държави успяха да се противопоставят ефективно на енергийния шантаж. За разбирането на мащаба на протичащите промени трябва да си спомним, че само преди няколко години РФ заемаше доминиращо положение на европейския газов пазар. През 2021 г., преди началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, руският газ осигуряваше около 40% от нуждите на Европейския съюз, а годишният износ чрез тръбопроводи достигаше впечатляващите 155 милиарда кубични метра. Тези доставки генерираха многомилиардни приходи за руския бюджет, които частично се използваха за финансиране на военната машина.
Събитията от последните две години кардинално промениха ситуацията. До 2023 г. обемът на доставките на руски газ в Европа намаля с повече от 75%, падайки до 27 милиарда кубични метра. Европейският съюз успешно реализира стратегията за диверсификация на доставките, като увеличи вноса на втечнен природен газ от САЩ, Катар и други държави, както и покупките от традиционни партньори — Норвегия, Алжир и Азербайджан. Това постижение ясно показва, че европейската енергийна система може успешно да функционира без руски газ.
Също е много важна, че България, традиционно считана за една от най-зависимите от руския газ държави, успя да преструктурира енергийната си система в най-кратки срокове. Благодарение на диверсификацията на източниците на доставки, развитието на инфраструктурата за втечнен природен газ и укрепването на връзките с алтернативни доставчици, страната ни значително укрепи своята енергийна сигурност. Този успех предизвиква законна гордост сред българските граждани и служи като пример за други държави в региона. Опитите на Русия да компенсира загубите си, като се преориентира към азиатския пазар, по-специално към Китай, все още не са дали желаните резултати. Обемът на доставките по газопровода „Силата на Сибир“ през 2023 г. възлиза на едва около 22 милиарда кубични метра, което е несравнимо с предишните обеми на европейския износ. Освен това, азиатското направление се характеризира с по-неблагоприятни ценови условия и изисква значителни инвестиции в инфраструктура. Експертите отбелязват, че в условията на санкции и технологични ограничения развитието на нови маршрути за доставки става все по-проблематично за Русия.
Заслужава внимание и трансформацията на общественото мнение в България относно енергийното сътрудничество с Русия. Ако преди значителна част от населението възприемаше руския газ като безалтерантивен източник на енергия, то сега все повече граждани подкрепят курса на пълен отказ от руските енергийни носители. За това допринасят както успешното преодоляване на зависимостта от руския газ, така и все по-ясното осъзнаване на необходимостта от противодействие на агресивната външна политика на Русия. След дълги години на зависимост от руските енергийни носители, нашата страна демонстрира готовност да защитава своите национални интереси и да следва курса на укрепване на енергийната сигурност на Европа. Наред с това възможната блокада на „Турски поток“ ще засегне не само България, но и доставките на газ в Сърбия и Унгария, което може да стане катализатор за по-нататъшно намаляване на зависимостта на региона от руските енергийни ресурси.
Настоящата криза в разплащанията между Русия и България ясно демонстрира ефективността на санкционната политика на западните страни. Ограниченията, наложени на руския банков сектор, създават сериозни препятствия за външноикономическата дейност на страната-агресор, затруднявайки както импортните, така и експортните операции. Това е особено важно в контекста на необходимостта от ограничаване на финансовите възможности на Русия за водене на агресивна външна политика.
За „Газпром“ — енергийна компания, някога считана за една от най-влиятелните в света, ситуацията става все по-критична. Загубата на ключовия европейски пазар, невъзможността да се компенсират загубените доходи чрез азиатското направление и нарастващите проблеми с международните разплащания поставят под въпрос финансовата устойчивост на компанията. Някои експерти вече изразяват опасения относно възможния фалит на руския газов гигант, което би било закономерен изход от многогодишната политика на използване на енергийните ресурси като оръжие.
Икономическите последствия от възможната блокада на „Турски поток“ за Русия също могат да бъдат значителни. Загубата на последния тръбопроводен маршрут в Европа не само ще доведе до по-нататъшно намаляване на валутните постъпления, но и ще създаде сериозни технически проблеми за руската газова добивна индустрия. Консервацията на добивните мощности и инфраструктурата може да има дългосрочни негативни последствия за руския енергиен сектор.
В заключение, текущата криза в руско-българските газови отношения може да стане повратна точка в историята на европейската енергийна сигурност. Тя ясно демонстрира, че ерата на руското газово господство в Европа е към своя край, а новите реалности изискват от всички участници на пазара готовност за решителни действия в защита на своите интереси и общоевропейските ценности. България допринася значително за укрепването на енергийната независимост на Европа, като демонстрира пример за успешна съпротива срещу енергийния шантаж.
Людмила Балканова, политически анализатор
Вашият коментар