Президентът Румен Радев за втори път внесе искане до Конституционния съд (КС) за отмяна на последните конституционни промени, които ограничават правомощията му при назначаването на служебно правителство. Искът идва в контекста на продължаващите спорове около промените, приети от 49-ото Народно събрание, както и на проблемите, възникнали при тяхното приложение.
През началото на 2024 г. Радев вече сезира КС, но тогава съдът отмени текстове, свързани със съдебната реформа, и остави в сила разпоредби, които ограничават президента при избора на служебен кабинет. Въпреки критиките към текстовете, те останаха в сила, заедно с разпоредби, позволяващи на парламента да работи в отсъствие на редовно правителство и да бъдат избирани лица с двойно гражданство за министри или депутати.
В новото си искане Радев подчертава, че прилагането на тези разпоредби е довело до „редица нови обстоятелства“, свързани с функционирането на институциите. Той посочва, че промените премахват механизмите за политическа отговорност и са затруднили както процедурата по назначаване на служебен премиер, така и избора на председател на Народното събрание.
Сегашната процедура изисква президентът да избира служебен премиер само от ограничен списък, включващ ръководители на институции като Българската народна банка, Сметната палата и омбудсмана. Част от тези длъжности обаче са незаети, а други заети лица вече са отказвали да поемат ролята на премиер, което през 2024 г. доведе до повторното назначаване на Димитър Главчев.
Проблемите в парламента също се задълбочават, като вече втора седмица няма излъчен председател, блокирайки нормалната му работа. Според Радев това е пряко свързано с новата възможност председателят на Народното събрание да бъде избиран за служебен премиер, което води до допълнителни политически конфликти.
За последните три години и половина България е провела седем парламентарни избори, като редовни кабинети са сформирани само два пъти, и то за кратки мандати. В този период Радев е назначил шест служебни кабинета, като последните два са били по новите разпоредби.
Конституционният съд трябва да се произнесе по искането, но няма конкретен срок за решението си. Ситуацията подчертава нестабилността в държавното управление и трудностите, произтичащи от приетите конституционни промени.
Вашият коментар