,

„Съдбоносна резолюция или празен звук?“ — въпросът, който виси във въздуха след решението на Европейския парламент

Европейската общност предприе решителна стъпка в полза на Украйна. Европейският парламент (ЕП) одобри резолюция, с която призовава държавите членки на Европейския съюз (ЕС) да отменят ограниченията, които не позволяват на Украйна да използва западни оръжия срещу законни военни цели в Русия. Решението, подкрепено от 425 депутати, при 131 гласа „против“ и 63 „въздържал се“, отразява нарастващото разбиране, че без такива мерки украинската държава не може да се защити пълноценно и остава уязвима за атаки срещу населението и инфраструктурата си.

Депутатите подчертават, че липсата на боеприпаси и ограниченията за тяхното използване могат да подкопаят цялото военно усилие. Те изразяват съжаление за намаляването на двустранната военна помощ за Украйна от държавите от ЕС. Във връзка с това ЕП отново призовава европейските държави да изпълнят ангажимента си да предоставят един милион боеприпаси и да ускорят доставката на оръжия, системи за противовъздушна отбрана (ПВО) и боеприпаси, включително ракети „Taurus“ . Наред с това те потвърждават позицията си, че всички държави от ЕС и съюзници от НАТО трябва колективно и индивидуално да се ангажират с годишна военна подкрепа за Украйна в размер на поне 0,25 % от своя БВП.

Ситуацията обаче се усложнява от продължаващите удари на Русия по енергийната инфраструктура на Украйна. Страната е силно зависима от три действащи атомни електроцентрали и от вноса на електроенергия от Европейския съюз. Министър-председателят Денис Шмигал предупреждава, че предстоящата зима може да се окаже най-тежката досега. По данни на ООН и Световната банка през първите 14 месеца на пълномащабната война Украйна е загубила повече от половината от производството си и положението продължава да се влошава.

САЩ заедно с партньорите си работят активно за укрепване на украинската ПВО с цел защита на енергийната система. Помощник-държавният секретар по въпросите на енергийните ресурси Джефри Пайът изрази надежда, че до зимата Украйна ще успее да достигне ниво на производство от 15 GW, но това е с 3 GW по-малко от очакваното потребление. Така че зимата при всички случаи ще бъде тежка, с прекъсвания на електрозахранването. Особена загриженост предизвиква Харкив, където се наблюдава мащабно разрушаване на енергийни съоръжения. 

По-специално безпокойство предизвиква заплахата от нападения срещу ключови подстанции, свързани с атомни електроцентрали. Украинският министър на енергетиката Герман Галушченко предупреди, че разрушаването им може да потопи страната в мрак и да предизвика ядрена авария. Според него руснаците умишлено приближават ядрените рискове до европейските граници. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) разшири мисията си за наблюдение, като включи в нея и подстанции, което е необичайна стъпка за организацията.

В този контекст въпросът за премахване на ограниченията за използване на ракети с далечен обсег за удари дълбоко в руската територия става особено актуален. САЩ все още не са готови да дадат зелена светлина за ATACMS, но могат да отменят ограниченията за британската Storm Shadow с американски компоненти. Експерти като бившия специален пратеник на САЩ в Украйна Кърт Волкър обаче смятат, че това няма да е достатъчно. Украинската страна твърди, че без възможност за нанасяне на удари по руска територия шансовете за оцеляване през зимата значително намаляват. Володимир Кудрицки, Бивш ръководител на управителния съвет на „Укренерго“, подчертава значението на три фактора: времето, руските удари и способността на Украйна да нанася удари по руски летища.

Въпреки заплахите на Русия за възможна ескалация и използване на ядрено оръжие, много експерти смятат тези изявления за празни. Директорът на ЦРУ Уилям Бърнс отбелязва, че не бива да се поддаваме на сплашване, въпреки че признава реалността на заплахата от тактически ядрени оръжия. Украински официални лица, включително началникът на ГУР към Министерството на отбраната Кирило Буданов, подчертават, че аргументите за ескалация са „съвсем в духа на 2014 г.“ и че в момента се води „стандартна конвенционална война с използване на всички видове конвенционални оръжия“.

Важно е да се отбележи, че Украйна вече използва западни ракети, за да изтласка руските сили от Крим. Украинските лидери подчертават необходимостта от защита срещу руски безпилотни самолети и ракети, изстреляни от територията на агресора, и отбелязват, че „винаги е полезно да се изнерви Кремъл за това какво още може и ще направи Украйна, за да пренесе войната на руска територия“

Решението за премахване на ограниченията за нанасяне на удари срещу Русия може да се окаже ключов момент в определянето на начина, по който САЩ и техните съюзници виждат победата на Украйна. Досега западните държави избягваха ясно да определят какво означава победа на украинската държава и дали наистина я искат, тъй като това би означавало да победят Путин. Както отбелязва „ Politico“, „Победа, определена като независима и цялостна Украйна в нейните граници, би означавала, че трябва да се промени Русия, която се стреми да възстанови старата империя. Това е типът победа, за която Вашингтон не се е подписвал“.

Някои експерти посочват, че съюзниците от НАТО ясно са показали на Русия: те ще помогнат на Украйна, но не толкова, че да нарушат статуквото в самата РФ. Този подход обаче може да се окаже недалновиден. Историята показва, че нерешителността и страхът от последиците от руския колапс могат да доведат до неочаквани резултати, какъвто беше случаят с речта на президента Буш-старши в Киив през 1991 г., когато той призова украинците да не търсят независимост от Русия.

В крайна сметка решението за премахване на ограниченията за нанасяне на удари от страна на Украйна срещу РФ може да се окаже повратна точка не само в тази война, но и в оформянето на бъдещето на европейската сигурност. Предоставянето на Украйна на всички инструменти, от които тя се нуждае, за да спечели, а не просто да не губи, може да се окаже по-ефективен път към мира, отколкото безкрайните уверения на агресора, че той се стреми към мирно решение.

Людмила Балканова, политически анализатор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ние сме в социалните мрежи

Теми