Данните на БНБ за българския банков сектор за първите седем месеца на 2024 г. показват стабилна печалба от 2.1 млрд. лева и много висока капиталова адекватност – 22.5% за общата, 21.5% за тази от първи ред и 20.78% за базовата от първи ред. Стойностите надвишават в пъти регулаторните изисквания в банковия съюз.
На много хора може да им прозвучи странно, но всички тези резултати се дължат на някои аномалии в лихвените равнища у нас спрямо тези в Еврозоната. Ще припомним, че голяма част от кредитите у нас – най-вече жилищните, се предлагат при средни лихви и доходност (годишен процент на разходите – ГПР) от 2.5% – 2.6 – значително по-ниска от предлаганата от Европейската централна банка (ЕЦБ) за парите, които банките от Еврозоната държат при нея като свръхрезерви. Нашите банки не могат да държат пари в ЕЦБ, но могат да ги дадат като депозит на своите чуждестранни майки, които са Еврозоната, и те да ги оставят в ЕЦБ на депозит. По аналогичен начин могат да постъпят банките с български собственици, които дават пари на депозит на българските банки с майки в Еврозоната, а те ползват този ресурс по описания по-горе ред. Тук дребният, но много важен детайл е, че банките у нас не могат да се възползват в тези си сделки от нулевия кредитен риск на ЕЦБ, а депозитите им носят кредитния риск на чуждестранните банки, през които работят. Това е и едно от обясненията за голямото желание специално на банковия, а в по-общ план – на целия финансов сектор, страната ни да влезе в Еврозоната. Казано накратко, банките разчитат, че този акт ще им даде възможност за по-високи доходи при по-нисък риск.
Резултатът от целия този описан процес е в няколко направления. На първо място той събуди умрелия междубанков пазар (заради депозитите на финансовите институции с български капитал в тези с чуждестранен), което се отрази в повишаване на лихвения индекс ЛЕОНИЯ Плюс и на обвързания с него Основен лихвен процент (ОЛП). Това не влияе на цената на кредитите, но повишава разходите на нередовните длъжници за обслужване и плащане на просрочените им задължения.
На второ място, този процес води до значително нарастване на депозитите в други кредитни институции. Както пише БНБ в последната си информация, която е за седемте месеца на 2024-а: “Вземанията (има се предвид тези на банковия ни сектор – бел. ред.) от кредитни институции се увеличават с 1.7 млрд. лв. (16.8%) до 11.7 млрд. лв.”
В същото време, отново според БНБ, в брутния кредитен портфейл е отчетен месечен растеж с 1.1 млрд. лв. (1.0%) до 105.2 млрд. лв. Увеличават се кредитите за домакинства (с 843 млн. лв., 1.9%), за други финансови предприятия (с 200 млн. лв., 2.2%) и за нефинансови предприятия (със 76 млн. лв., 0.2%), а тези за сектор държавно управление намаляват с 52 млн. лв. (5.7%).
Забележете фрапантната разлика в ръста на вземанията от други кредитни институции в сравнение с увеличението при всички видове кредити. Тя щеше да е още по-голяма, ако от есента на миналата година БНБ не бе увеличила минималните задължителни резерви от 10% на 12% от депозитната база, което блокира при нея допълнителни над 4 млрд. лева банков ресурс.
Въпросните вземания от други кредитни институции са най-печелившият бизнес на българските банки. При депозити от 11.7 млрд. лева, от които 8.06 млрд. лева са в евро, общият размер на получените лихви от началото на годината е 496.2 млн. евро, което формира доходност от този актив в размер от над 4.22 процента.
За сравнение, приходите от лихвите от кредити за фирмите са много повече – близо 1.45 млрд. лева. Но при общ обем на отпуснатите фирмени заеми от близо 50.83 млрд. лева, този лихвен приход осигурява доходност от средно 2.85 процента. По-ниска доходност при по-висок риск – и това е обяснението защо фирмените заеми растат в пъти по-бавно от вземанията на банките от други кредитни институции.
Подобна е и ситуацията със заемите за домакинствата. Техният общ обем в края на юли 2024 г. е над 44.39 млрд. лева, а лихвените приходи от тях са близо 1.28 млрд. лева, като близо две трети от тези приходи се дължат на по-малките като общ обем, но много по-скъпи потребителски заеми. Тези лихвени приходи при този обем кредити носят средна доходност от над 2.88%, която отново е по-ниска от тази по вземанията на банките ни от други кредитни институции, при това отново при по-висок риск.
При така описаната конюнктура е логичен въпросът защо нашите банки продължават да увеличават кредитния си портфейл, а не хвърлят целия останал им свободен ресурс в междубанкови депозити. На първо място, се вижда разликата в ръстовете. Този на кредитите е много по-нисък от увеличението на вземанията на други кредитни институции. На следващо място, не бива да забравяме, че съществуват регулативни лимити в инвестирането на средства, както по инструменти, така и по институции, и дори по държави. Тези лимити са сериозно ограничение при увеличаване на вземанията от други кредитни институции. И на трето, но не и на последно място, това е силната конкуренция за пазарни дялове. Няма банка у нас, която да загърби отвоювания вече пазарен дял във фирмените заеми, в потребителското и в жилищното кредитиране, като спре да го подхранва с ново финансиране, и то при конкурентни цени.
Цялата тази ситуация, особено с високата доходност от вземанията от други кредитни институции, поставя още един болезнен въпрос. И той е за цената, по-която тепърва ще се пласира български държавен дълг. Доходността, при която служебното правителство реализира последните емисии, изглеждаше доста висока на фона на останалата част от дълга. Но при тези нива на доходност от вземанията от други кредитни институции, една средна доходност от 4.0% – 4.5% изглежда необходима, ако правителството иска българските банки да проявят по-сериозен интерес към държавните облигации.
Вашият коментар