Сърбите измислят друго име за местните българи, след като завладяват територията – “македонци”. Това се казва в статия на гръцкия вестник “Прото Тема”, предаде БГНЕС.
Публикацията е озаглавена “Историята на скопския език и защо той не трябва да се нарича македонски”. В подзаглавието се задава въпроса – “Как трябва да се нарича езикът на скопския народ?”
След Балканските войни (1912 – 1913) областта (днешна Северна Македония) попада под контрола на Сърбия, която първо я присъединява като провинция (Вардарска бановина), а по-късно (1944 г.) като Социалистическа република Македония в състава на Федеративна република Югославия.
Какво е “македонският” език?
Езикът, който се говори от мнозинството население на Северна Македония, е просто езиков диалект, тясно свързан с българския и сръбския език. Според принципите на лингвистиката той не може да се нарече самостоятелен.
Колкото по-близо сте до границата с България, толкова повече сръбските белези намаляват, а българските се увеличават и обратното.
Сръбските лингвисти придават повече тежест на общите черти на “македонския” със сръбския, а българските на общите с българския, като първите твърдят, че този диалект е продължение на сръбския, а вторите на българския.
Общите характеристики на диалекта на държавата обаче са по-близки с българския, отколкото със сръбския.
Македонският език произлиза пряко от старославянския (старобългарски), говорен през IX и X век в днешна Северна Македония, на който Кирил и Методий превеждат Светата Библия.
Общите думи със сръбския идват късно и навлизат особено след завоеванията на сръбския крал Стефан Душан.
Как трябва да се нарича езикът на Скопие?
Славяните в днешна Северна Македония са се наричали българи.
А. Вайлан в книгата си “Le probleme du Slave Macedonien” (Проблемът на македонските славяни – бел. ред.) (1938) пише: “Bulgare est justement le nom ethnique des Slaves macedoniens” (“Българи е точното етническо име на македонските славяни”).
През 1861 г. братя Миладинови публикуват народни песни в сборник, озаглавен “Български народни песни”.
Гърците също са смятали тамошното население за българско, както е видно от “Македонски речник” от XVI век, издаден през 1958 г. от Ч. Джанели и А. Ваян.
Но как сърбите са могли да държат на своя територия един народ, наречен българи? Измислят друго име – “македонци”, което е използвано за първи път в началото на XX век от руските панслависти.
Говорът на славяноезичния народ в Република Северна Македония е нищо повече от диалект на българския език (с някои гръцки думи и прилики със сръбския език).
Изглежда, че новото държавно ръководство на Скопие е решило да практикува политика на фанатизъм и нетолерантност. Сигурно е, че ако то продължи с тази обосновка, хибридната държава, която управлява, няма да има светло бъдеще.
Вашият коментар