България пред критичен недостиг на квалифицирани кадри и възможностите за внос на работна ръка.

През следващите три до пет години в България ще има недостиг на над 250 000 квалифицирани специалисти с висше образование, което ще заплаши развитието на икономиката ни. Същевременно страната ни вече осем години пропуска възможността да сключи споразумение с Индия – най-големият износител на кадри, от което редица държави от ЕС вече са се възползвали. Подобни споразумения могат да бъдат сключени и с други трети страни. Това заяви д-р Петър Велев, председател на Индийско-българската бизнес камара, в интервю за БТА.

Камарата и Българската търговско-промишлена палата организират кръгла маса на тема “Неизползвани възможности за внос на работна ръка” на 27 май.

Става дума за рамков документ, който формулира основните моменти за миграцията и мобилността, свързани с издаването на работна виза, съобразно търсената в страната квалификация и конкретни работни места. Петър Велев даде пример с Германия, която изисква кандидатите за работа предварително да бъдат обучени в родината си и да имат базисни умения за съответната длъжност. Индия от своя страна гарантира, че няма да има нерегламентирана миграция и че индийските власти ще върнат в родината всички, които нарушат закона в страната, в която работят. В момента случаите на индийски работници в България са спорадични, въпреки че страната ни е голям износител на строителни работници за държавите от Близкия Изток.

Общата програма за миграция и мобилност

На 29 март 2016 г. Европейският съюз и Индия подписаха съвместна Декларация относно Общата програма за миграция и мобилност, която създава правна рамка за движението на квалифицирана работна ръка. Всички големи европейски икономики – Германия, Франция, Австрия – вече са подписали двустранни споразумения с Индия. За съжаление, България все още не е направила това, коментира Велев. Той изрази желание като организация да запознаят институциите с необходимостта от такова споразумение, за да може България да се възползва от тази възможност.

Велев изключи възможността за дъмпинг на работната заплата или противопоставяне на българския трудов пазар с работници от трети държави. Просто има остър недостиг и това трябва да се разбере, заяви той.

Според него е необходим задълбочен анализ на дефицита на работна ръка в България от институциите с участието на представители на различни сектори на икономиката ни. Трябва да се отчете и спецификата на заплащането в съответните браншове, защото например IT индустрията в България, която има потенциал за растеж, не може да привлече кадри със заплати, по-ниски от тези в Индия, коментира Велев.

Наскоро националната статистика обяви, че броят на работещите в България за първи път е паднал под 3 млн. души. IT индустрията изпитва остър дефицит, а в здравеопазването липсват 4000 медицински сестри, което влияе на качеството на услугите. Целта на предстоящия форум е да провокираме институциите да разгледат този проблем в пълнота и да вземат мерки за бъдещото развитие на България, каза Велев. На срещата ще присъстват представители на различни сектори като туризъм, IT индустрия и транспорт, за да обединим нуждите им и да ги представим на институциите, допълни той.

Статистиката

На първо място по необходимост от работна ръка е област Бургас с потребност от 27 400 служители. София се нуждае от 26 700 души, Варна – 25 800, Пловдив – 18 900. С наличието на тези служители, областите ще генерират приходи и ще се развиват, подчерта Велев.

В индустрията в България не достигат 83 000 души, а в търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството – 67 000. Това означава дефицит съответно от 31% и 25%. Строителството има нужда от 38 000 работници, което е дефицит от 14%, а в селското стопанство липсват 13 400 души, което се равнява на недостиг от 5%. Велев посочи, че тези хора биха създали продукт и генерирали приходи. Той коментира, че неговото фармацевтично производство в Ботевград също изпитва недостиг на кадри, което пречи на увеличаването на производствения капацитет.

Атрактивна ли е България за търсещите работа хора от трети страни?

Председателят на Индийско-българската бизнес камара, д-р Петър Велев, смята, че България има значителен потенциал като атрактивна дестинация за работа, който често се подценява. Той отбелязва, че у нас вече работят висококвалифицирани кадри от Италия, и вярва, че и специалисти от Индия проявяват интерес към българския трудов пазар, особено в сектори с кадрови дефицит. Независимо от световните геополитически проблеми и стагнацията, българската икономика има добра изходна база, която привлича тези специалисти.

Велев подчертава, че много индустрии в България предлагат допълнителни бонуси на своите работници. Например, в строителния сектор големите компании осигуряват общежития и качествена среда за живот на своите служители. Подобна е и ситуацията в други големи производства в страната.

Профилът на индийския работник

Индия е петата по големина икономика в света и има високо ниво на образование. Д-р Велев посочва, че страната е доминираща в глобалния план в сфери като медицината и IT индустрията. Индийските специалисти са наложени в здравеопазването в САЩ и Великобритания и се отличават с висока квалификация. Освен това, Индия е водещ източник на работна ръка в IT сектора и има развита фармацевтична индустрия, като 60% от таблетките, използвани в света, се произвеждат там. Въпреки това, важно е всичко да бъде добре регламентирано, за да се улесни наемането на тези висококвалифицирани специалисти.

Лесно ли става наемането на кадри от трети страни?

Въпреки желанието на България да привлече кадри от трети страни, процесът на наемане все още е затруднен, поради бавните процедури за издаване на работни визи. Д-р Велев подчертава, че този проблем трябва да бъде решен чрез двустранни споразумения, които да определят ясно условията и сроковете за предоставяне на работни визи. Това не изисква законодателни промени, а по-скоро административно решение, което да ускори и улесни процеса.

Интересът на Индия към българския трудов пазар

Д-р Велев е убеден, че Индия ще прояви голям интерес към износа на кадри към България, особено като се има предвид младото население на страната. 65% от индийското население е под 35 години, което означава, че има излишък на млада и квалифицирана работна ръка. Това представлява значителен потенциал за българската икономика, която изпитва сериозен дефицит на кадри в много сектори.