Превратът от 19 май 1934 година, организиран от Военния съюз и Политическия кръг „Звено“, е резултат от множество вътрешни и външнополитически предпоставки.
През началото на 30-те години на XX век Царство България се намира в сложно положение както вътрешно, така и външнополитически. Световната икономическа криза от 1929 година, въпреки усилията на българските правителства за подкрепа на икономиката и намаляване на социалното напрежение, неизбежно се отразява на страната.
Освен икономическите трудности, България се сблъсква и с проблеми, свързани с Версайската система от договори, които поставят страната в международна изолация както на европейско, така и на балканско ниво. На този фон, на 9 февруари 1934 година в Атина е подписан Балканският пакт между Гърция, Турция, Югославия и Румъния, който гарантира териториалното статукво на Балканите и е насочен срещу България и Албания, които се стремят към ревизия.
Управляващата коалиция, съставена от Демократическата партия, БЗНС – Врабча 1, Националлибералната партия и радикалдемократите, е израз на сериозната партийна раздробеност в България по това време. В 23-тото Народно събрание, освен управляващите партии, представителство имат и Демократическият сговор, Работническата партия, Македонската група и Социалдемократическата партия.
Извън парламента съществуват около 40 други политически партии, което води до политическа нестабилност, въпреки че годините от 1931 до 1934 са едни от най-демократичните в новата българска история. Тези години са също и времена, в които авторитарни и тоталитарни режими набират сила в Европа.
В страната съществуват две различни от традиционните политически организации. Политическият кръг „Звено“, създаден през 1927 година, е елитарна структура с фашистки наклонности, която се обявява за съкращаване на изборните органи и въвеждане на корпоративния принцип, като се противопоставя на многопартийната система и се стреми към по-авторитарно управление.
Военният съюз, създаден в началото на 1919 година, в условията на поражението на България в Първата световна война, събира офицери, притеснени за бъдещето си след наложените ограничения от Ньойския договор. Организацията се стреми към ограничаване на ролята на партиите и е противник на БЗНС и комунистите, ползвайки се с негласната подкрепа на цар Борис III. Основни фигури в съюза са Кимон Георгиев, Дамян Велчев, Крум Колев и други.
Военният съюз играе решаваща роля в осъществяването на деветоюнския преврат. В началото на 1934 година настъпва криза в отношенията между партиите от управляващото мнозинство. Желанието на БЗНС за още едно министерско място е отклонявано от демократите, което води до нестабилност на правителството. В този момент Военният съюз взема решение да организира нов преврат.
На 9 май царят назначава ген. Атанас Ватев от съюза за военен министър, което показва неговата подкрепа за готвения преврат. На 15 май министър-председателят Мушанов подава оставката на правителството, улеснявайки действията на военните. Превратът е планиран за 19 май 1934 година в 2:40 часа сутринта, когато Военният съюз съвместно с политическия кръг „Звено“ осъществява своята акция.
Паролата за началото на преврата е „Сабя“. Всичко протича по план, без проливане на кръв, тъй като превратаджиите не срещат съпротива.
Кимон Георгиев и Пенчо Златев се срещат с цар Борис III около 5 часа сутринта. Въпреки че царят приема случилото се, настоява нещата да станат по конституционен път, като арестуваният Мушанов бъде освободен, за да върне мандата. Съставя се ново правителство, оглавявано от Кимон Георгиев, включващо основно представители на „Звено“, но също така и хора от традиционните партии, макар и на по-ниско ниво.
На 19 май новите управляващи издават манифест към българския народ, в който обясняват действията си с „пълното разложение на партиите, което дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство“. В документа се говори за ограничаване на местното самоуправление, централизиране на администрацията и по-сериозно участие на държавата в икономическия живот, което е в съответствие със световните икономически тенденции през 30-те години на XX век.
Народното събрание е разпуснато и са издадени над 180 указа, целящи радикална промяна на политико-икономическата система. Броят на министерствата е намален от 10 на 8, а шестнадесетте окръга са преобразувани в 7 области. Всички общински съвети са разпуснати. В администрацията и армията се провежда чистка, като на ръководни постове се назначават само лоялни на новата власт кадри.
На 14 юни е издадена знакова наредба-закон за забрана на партийно-политическите организации и техните поделения. Конфискуват се имуществата и архивите им. Ограничени са демократичните права за свобода на словото и сдруженията. Именно тази наредба осакатява парламентарната демокрация за дълъг период.
В пропагандната заповед на военния министър Златев от 27 юли се говори за „светлото бъдеще на обновителния процес“, който щял да донесе „нова ера“ и управление в името на националния интерес. Според документа, властта вече се упражнява от компетентни хора, премахвайки „диктатурата на числата и тълпата“.
Основен ръководен орган на новата власт е създадената в началото на юни Дирекция за обществена обнова, ръководена от директор с разклонена структура от няколко отдела и служби. Тя трябва да работи в пряка връзка и да насочва останалите държавни институции. От 30 юли държавата, взаимствайки практиките на италианския фашизъм, започва да организира казионни професионални сдружения, които „да служат като органи на държавата за провеждане на нейната стопанска и социална политика“.
Благодарение на съкращенията и оптимизирането на държавния апарат, деветнадесетомайците успяват да постигнат около половин милиард лева икономии. Кимон Георгиев обявява финансовото положение за стабилно в края на лятото. Организират се преследвания основно срещу комунистите, но под прицел попадат и някои от водачите на традиционните партии.
През лятото на 1934 година се провеждат масови арести на дейци на ВМРО, която попада под действието на забраната за политическите организации. В същото време, цар Борис III е недоволен от разрастващото се влияние на военните в политическия живот. С течение на времето разногласията между тях се увеличават.
След две промени в правителството, на 21 април 1935 година, царят успява да състави нов кабинет начело с цивилния и безпартиен дипломат Андрей Тошев. Това му позволява да ограничи ролята на военните и да установи авторитарен режим под свое командване. Действията му са наричани от някои историци „царски контрапреврат“. В крайна сметка, без да е организирал преврата от 19 май 1934 година, царят успява да се възползва от него и да увеличи личната си власт.
Вашият коментар